Отваря главното меню

Судик (на македонска литературна норма: Судиќ) е село в Община Щип, Северна Македония.

Судик
Судиќ
— село —
Staro skolo vo s.Sudik.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.8664° с. ш. 22.1253° и. д.
Судик
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Географска област Манговица
Надм. височина 557 m
Население 10 души (2002)
МПС код ST
Судик в Общомедия

ГеографияРедактиране

Судик е разположено на 15 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.

ИсторияРедактиране

В XIX век Судик е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя.

Църквата „Света Петка“ е от XIX век. Обновена е в 1956 година. Иконите и дял от живописта са от XIX и XX век от Костадин Иванов Вангелов, зограф от Щип.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 192 жители, всички българи християни.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Судик (Soudik) има 256 българи екзархисти.[3]

Селото пострадва по време на обезоръжителната комисия през октомври 1910 година. Арестувани са 31 души, обвинени в убийството на 6 турци.[4][5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Судик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Судик (Sudik) като българско християнско село.[7]

На 22 май 1922 година при Судик чета на ВМРО устройва засада на сръбска част и убива 1 капитан и 11 стражари. Заради нападението властите осъждат невинния селянин Диме Митрев.[8]

ЛичностиРедактиране

 
Славко Судички
Родени в Судик
  •   Доне Саздов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
  •   Миту Судиклиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
  •   Славко Иванов Судички (? – 1923), деец на ВМРО, загинал при нападението на село Кадрифаково от четата на Иван Бърльо на 16 януари 1923 година[11]

БележкиРедактиране

  1. Горно-балванска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134-135.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 719.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 705.


Населени места в Община Щип  
Щип | Балталия | Брест | Върсаково | Горачино | Доброшани | Долани | Драгоево | Едеклерци | Калапетровци | Кошево | Криви дол | Лакавица | Лесковица | Липов дол | Люботен | Никоман | Ново село | Пенуш | Пиперово | Почивало | Пухче | Сарчиево | Селце | Скандалци | Софилари | Стар Караорман | Степанци | Сухо гърло | Судик | Сушево | Танатарци | Тестемелци | Топлик | Три чешми | Хаджи-Реджепли | Хаджи-Сейдели | Хаджи-Хамзали | Црешка | Чардаклия | Чифлик | Шашаварлия | Шопур | Ямуларци

Исторически села: Кърневци | Орта махала | Патрик | Читаклия