Сулавеси (на индонезийски: Sulawesi) или Целебес (на португалски: Celebes) е 3-тият по големина остров от Малайския архипелаг и 11-ти в света[1], част от територията на Индонезия. Площ 174 600 km². Население през 2020 г. 19 900 000 души.[2]

Сулавеси
Sulawesi Topography.png
Местоположение Малайски архипелаг
Страна Flag of Indonesia.svg Индонезия
Адм. единица Северно Сулавеси
Горонтало
Централно Сулавеси
Западно Сулавеси]]
Южно Сулавеси
Югоизточно Сулавеси
Площ 174 600 km²
Население 19 900 000 души (2020)
114 души/km²
Най-висока точка Рантекомбала (3478) m н.в.
Indonesia relief location map.jpg
-2° с. ш. 121° и. д.
Местоположение в Индонезия
Сулавеси в Общомедия

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, бреговеРедактиране

Остров Сулавеси заема централно положени в Малайския архипелаг и е 3-тия по големина от Големите Зандски острови след Калимантан и Суматра. Разположен е източно от остров Калимантан, от който го отделя широкия Макасарски проток. На север бреговете му се мият от водите на море Сулавеси, на изток – от водите на Молукско море, на югоизток – от водите на море Банда, на юг – от водите на море Флорес, а на югозапад – от водите на море море Бали. От централната му част в различни посоки се простират 4 големи полуострова, като по този начин най-голямата отдалеченост от морския бряг никъде не превишава 150 km. На север, между море Сулавеси и Молукско море се простира дългиа (над 750 km) и тесен (от 30 до 100 km) полуостров Минахаса. На изток, между залива Тамини на Молукско море и залива Толо на море Банда е разположен Източния полуостров (дължина около 200 km). На югоизток, между заливите Толо и Бони на море Банда се простира Югоизточния полуостров (дължина 280 km, ширина над 150 km). На юг, между залива Бони и Макасарския проток се простира Южния полуостров (дължина 250 km). Брегонете на Сулавеси са предимно високи и страмни, с обща дължина над 6000 km, на места обкръжени от коралови рифове. Североизточно продължение на Сулавеси са островите Сангихе , на изток са островите Бангай и Сула, на югоизток – островите Бутунг, Муна, Вовони и Кобаена, а на юг – остров Паси.[2]

Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаемиРедактиране

Остров Сулавеси е изграден от древни гранити и гнайси, мезозойски варовици, млади седименти и вулканични скали. Конфигурацията на острова е съчетание от различни по простиране нагънати планински вериги, хорстови блокове и тектонски огъвания. Низините заемат над 1/5 от територията му. Преобладава планинския релеф с максимална височина връх Рантекомбола 3478 m, издигащ се в хребета Латимоджонг в северната част на Южния полуостров, в националния парк „Лоре Линду“. В централните части се издигат хребетите Куарлес (3074 m) и Таколекаджу (2950 m), на п-ов Минахаса (2913 m), на Източния п-ов (2422 m), на Югоизточния п-ов – хребета Меконга (2790 m). Повечето от планините са с плоски била и стръмни склонове. На п-ов Минахаса има действащи вулкани (Сопутан 1661 m, Клабат 2022 m и др.). Целият остров е силно сеизмичен. На острова се разработват находища на никел (Колака), желязна руда (Ларонда), редки метали.[2]

Климат, водиРедактиране

Сулавеси е разположен около екватора и това обуславя типично екваториалния климат на острова. Поради преобладаващо планинския релеф на острова съществуват някои различия за отделните региони. В малките по площ равнини и планинските части до 1500 m температурите са високи през цялата година със средни стойности между 28 и 33 °С. В районите между 1500 и 2500 m средните годишни стойности са 22 – 26 °С. Ситуацията се изменя над 3000 m, където температурите се понижават, а по най-високите върхове те са около 15 °С. Сулавеси като цяло е с горещ и влажен климат. Дъждовете са почти всекидневни и проливни, типични за районите около екватора. Средните им годишни стойности са между 2000 и 4000 mm (L/m²), а в някои части на острова падат над 7000 mm (L/m²). В крайните южни части се наблюдава сух сезон от юли до октомври. Поради конфигурацията на Сулавеси реките са къси и бурни течение, като най-големи са Валонай (на юг), Ларианг и Посо (в центъра). На острова има множество езера – Товути, Посо, Темпе и др.[2]

Флора и фаунаРедактиране

 
Сулавеска птица носорог – ендемит за Сулавеси
 
Папагал Лори

Сулавеси е в екваториалния климатичен пояс и затова е покрит с гъсти екваториални гори. Отличава се с изключително разнообразна флора и фауна, уникална в световен мащаб. Сулавеси може да се определи като един „ноев ковчег“, тъй като огромна част то местните растения и животни са ендемити, т.е. не се срещат никъде другаде.

На острова има над 40 000 вида цветни растения, а също и над 1450 вида птици, 34% от които се срещат само в Сулавеси, над 290 вида бозайници, 62% от които се срещат само на острова, а също и много влечуги, земноводни, риби и насекоми, сред които също има много ендемити, особено сред пеперудите. Най-интересни сред ендемитите са биволът аноа, 2 вида птици носорози, някои папагали, дивите свине северен целебески бабирус и дребен елен, голям колкото заек и някои змии.

Сулавеси се намира на границата на 2 природогеографски ареала – азиатски и австралийски. Поради това се срещат както типично азиатски животни, като дивите биволи, антилопите, елените, птиците носорози, кралска кобра и др., така и типични за Австралия и Нова Гвинея животни, като папагала лори и някои двуутробни. Подобно е и при растенията.

Причина за тази уникалност е фактът, че дълго време Сулавеси е бил отделен от азиатския континент и това е довело до развитие, различно от останалото и е довело до появата на ендемичната флора и фауна. Австралийските животни се възползвали от близостта на Сулавеси до Нова Гвинея и някои от тях достигнали, посредством плаващи дънери, а насекомите и чрез вятъра.

 
Nomorhamphus – сладководна риба, която се среща само в Сулавеси

ИсторияРедактиране

Първите хора в Сулавеси пристигат на острова преди около 50 000 години. Вероятно са били с австралоидно-папуаски черти. Такива народи все още живеят на острова, най-вече в планинските части. Учените считат, че те са хората с най-древната съвременна ДНК и наподобяват на първите хора. Около 600 г. пр.н.е. пристигат народи с монголоидни черти, най-вероятно от Борнео или Филипините. И двете расови групи се занимавали изцяло с лов и събирачество. По-късно островитяните започнали да се занимават с примитивно земеделие – отглеждали са банан, кокосова палма, колоказия и др. Интересна атракция днес представляват скалните гробове на племето тораджа, наричани тау-тау, направени в скали и украсени с дървени фигурки.

През 15 век островът е достигнат от кораби на малайския султанат Сулу, които не създават владения и не упражняват влияние върху островното население, но изпращат няколко ислямски мисионери.

През 1512 г. португалски мореплаватели откриват Сулавеси, а десет години по-късно острова е достигнат от корабите на Фернандо Магелан, под предводителството на Ел Кано. През 17 век португалците са победени от нидерландците, които колонизират острова и по-точно от Нидерландската източноиндийска компания, която въвежда монопол върху ценната търговия с подправки.[3] Част то населението е покръстено в християнската вяра. През 19 век Нидерландия колонизира целия остров. През Втората световна война е окупиран от Япония, а след обявяването на независимостта на Индонезия от Нидерландия, островът става индонезийски. Присъединяването към Индонезия обаче не се подкрепя напълно от местните жители, особено от християните и анимистите, които искат отделяне от предимно мюсюлманската държава. Поради това на острова често се стига до етнически и религиозни конфликти, а освен това действат и сепаратистки движения.

НаселениеРедактиране

 
Административно деление

Сулавеси има 18 455 058 души население (2014 г.), принадлежащо към 96 етнически групи. На острова, приблизително 2 пъти по-голям от България, се говорят около 78 различни езика, спадащи към малайско-полинезийската група и към папуаската. Това е предпоставка за честите етнически конфликти, възникващи между различните етнически групи, а също и расови, тъй като на острова живеят представители на 2 раси – монголоидна и негроидно-австралоидна. Най-многобройни от сулавеските етноси са бугисите (21%) и макасарците (18%). Говорят се само местните езици (официалния бахаса-индонезийски се говори от по-малко от 2% от островитяните), като функцията на свързващи езици имат бахаса-индонезийски и нидерландски.

Около 60% от сулавесианците са мюсюлмани, 21% са християни (протестанти – 17%, католици – 4%), останалите са анимисти.

Административно делениеРедактиране

На острова се намират 6 провинции на Индонезия:

Най-голям град на острова е Макасар, столица на Южно Сулавеси. Друг голям град е Манадо.

ИзточнициРедактиране

  1. Gursky, Sharon L.. The Spectral Tarsier. Routledge, 2015. ISBN 9781317343974.
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сулавеси, т. 25, стр. 61
  3. South Sulawesi. // Encyclopædia Britannica, 27 април 2017. Посетен на 2 април 2020.