Сунна (на арабски: سنة‎, сунна, множествено число на арабски: سنن‎, сунан), в България и останалите бивши балкански територии на Османската империя позната още с турското произношение сюннет (на турски: sünnet), е арабска дума, означаваща навик или редовна практика. Може да означава обощено изказванията и практиките на пророка Мохамед[1].

Записването на сунната е предислямска арабска традиция и когато арабите приемат исляма, те пренасят традицията и в религията.[2] Сунната на Мохамед включва негови конкретни думи, навици, практики и мълчаливи одобрения.[3] Тя е от голямо значение за духовността на исляма, защото в нея се съдържат моделите за начин на живот, поведение, отношение към околните хора и управление.

Въпрос на диспут и контекст е до каква степен хадисите отразяват сунната. В контекста на Ислямското право някои видни ислямски учени смятат, че има разлика между хадисите и сунната, тъй като според тях някои от практиките на жителите на Медина не съвпадат с някои хадиси, и за това тези хадиси са били отхвърлени.

В контекста на биографичните записки относно Мохамед, сунната често се приема като синоним на хадисите, тъй като почти всички записки за Мохамед се отнасят до периода, в който той вече е пророк.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Sunnah. // Islamic Glossary. University of Southern California. Посетен на 19 април 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2010-12-05 в Wayback Machine.
  2. Goldziher, Ignác и др. Introduction to Islamic theology and law. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1981. ISBN 069-1072-57-4. OCLC 6708707. с. 231.
  3. Al-Albaani, Muhammad Nasir-ud-deen. The Status of Sunnah in Islam. // Islam Tomorrow. Посетен на 19 април 2011. (на английски)