Сфакс
Сфакс (на арабски: صفاقس) е град в Тунис, административен център на провинция Сфакс. Наричан е южна столица на Тунис.
| Сфакс صفاقس | |
| — град — | |
 | |
  Сфакс | |
| Страна |  Тунис |
|---|---|
| Вилает | Сфакс |
| Площ | 56 km² |
| Надм. височина | 13 m |
| Население | 295 496 души (2014) 5277 души/km² |
| Основаване | 849 г. |
| Пощенски код | 3000 |
| Официален сайт | commune-sfax.gov.tn |
| Сфакс в Общомедия | |
География редактиране
Разположен е на 270 км южно от столицата, на северозападния бряг на Габеския залив на Средиземно море. Населението на града е 295 496 души според преброяването от 2014 г.[1]
История редактиране
След като Аглабидите отвоюват района в края на ІХ век, е изградена Сфакската касба (градска крепост) през 849 г. от руините на римския град Тапарура (Taparura), преди това берберски гр. Сифакс (Syphax).
От 1095 до 1099 г. Сфакс е малко независимо емирство.[2] Завладян е от краля на Сицилия Рожер II през 1148 г. След 3-годишно въстание е върнат в мюсюлманската сфера на Алмохадите (1159). Става важно убежище на берберските пирати, след като издържа нападение на Венеция през 1785 г. Преживява въстанието на Али Бен Гедахем срещу бея на Тунис (1864) и въстанието за отказ от френски протекторат (1881), когато е бомбардиран от французите.[3]
През Втората световна война в Сфакс е изградена важна военноморска база на Силите на Оста (1942 – 1943), поради което е бомбардиран през Туниската кампания на Съюзниците. По време на борбата за национално освобождение в града са убити синдикалистът Фархат Хашед (1952) и политикът Хеди Шакер (1953).
Икономика редактиране
Основните отрасли на икономиката в града са фосфатната промишленост, отглеждането на маслини, производството на зехтин, риболовът и търговията (внос-износ).
Сфакс разполага с най-голямото пристанище на страната. Обслужва се от теснолинейка на националните железници, автомагистрала A1 Сфакс – Тунис, международното летище Сфакс-Тина.
Други редактиране
В града функционират 2 висши училища – инженерно и икономическо, както и медицински факултет.
Сред забележителностите са:
Източници редактиране
- ↑ Nombre de la population par gouvernorat, milieu et sexe (2014)
- ↑ Trudy Ring, Robert M. Salkin et Sharon La Boda, International Dictionary of Historic Places: Middle East and Africa, éd. Taylor & Francis, Londres, 1996, p. 640
- ↑ Charles-André Julien, L'affaire tunisienne, 1878 – 1881, éd. Dar El Amal, Tunis, 1981, p. 45