Съчево
|
Съчево Сачево |
|
|---|---|
| — село — | |
_(2).JPG) „Свети Илия“ (1870) |
|
  Съчево |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 195 m |
| Население | 540 души (2002) |
| Пощенски код | 2432 |
| МПС код | SR |
Съчево (на македонска литературна норма: Сачево) е село в община Струмица на Северна Македония.
ИсторияРедактиране
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Съчово е посочено като село с 43 домакинства, като жителите му са 146 българи и 10 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 280 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 280 екзархисти. Там функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[6]
Според преброяването от 2002 година Съчево има 540 жители, всички македонци.[7] В селото има основно училище „Маршал Тито“ и църква „Свети Илия“.[8]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Съчево
Тома Филев, струмишки войвода на ВМРО, на 22 октомври 1921 година дава сражение на сръбска потеря край Съчево[9]
Гале Галев (1943 -), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
БележкиРедактиране
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 169.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-06
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Сачево.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 174.