Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Съчево (Сачево), Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

„Свети Илия“
„Свети Илија“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Съчево
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоСъчево
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСтрумишка
Архиерейско наместничествоСтрумица
Изграждане1870 година
Състояниедействащ храм
„Свети Илия“ в Общомедия

История редактиране

Храмът е изграден в 1870 година в центъра на селото.[1]

Архитектура редактиране

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с открит трем от юг и запад.[2] Трите кораба са разделени с четири двойки колони.[3] На западната двойка колони в църквата под галерията са изписани концентрични ромбовидни мотиви в бордо, охра и сина тоналиност, в чиято среда е изписан букет цветя. В допълнение към геометричните мотиви, преобладават флорални мотиви, листа, лози с гроздове, гирлянди и други подобни, които се увиват спираловидно около тялото на колоната. Срещат се червени дантелени ленти, в центъра на които са нанизани перли, а между тях са изрисувани разкошни розови издънки или разлистени лози с гроздове в сини и румени тонове. Капителите са проста обърната пресечена пирамида,[4] а тези под галерията са обърнат пресечен конус.[5]

Храмът е с равен дървен таван на трите кораба.[3] Автентичният таван е унищожен при ремонт и е измазан. Таванът на средния кораб е касетиран с малки квадратни полета. Дървеният профил, с който са оформени касетите, е бил боядисан автентично в бордо нюанс, а самите полета последователно в охра и синьо; в центъра им е била нарисувана бяла осемлъчева звезда. На равния таван на централния кораб в кръгъл медальон е изписано допоясно изображение на Иисус Христос Вседържител, което обикновено се изписва в купола.[5]

На запад е пристроена камбанария.[2] Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[6] Над апсидата е поставен прозорец от каменна пластика, съставен от централен по-голям окулус, към който от горната и от долната страна са свързани два по-малки кръгли отвора.[7] Отстрани на централния прозоречен отвор има два по-малки кръгли.[8]

Иконопис редактиране

В 1880 година храмът е изписан от струмишкия зограф Григорий Пецанов, който рисува икони и живопис - сцени от Христовото житие в централния кораб и портрети на евангелистите в медальони над стълбовете.[9]

Бележки редактиране

  1. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
  2. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
  3. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
  4. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
  5. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
  6. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
  7. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
  8. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
  9. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)