Кочо Хаджиманов

Кочо Хаджиманов – Струдлижанчето (правопис до 1945 година Кочо Хаджи Мановъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Кочо Хаджиманов
български революционер
Роден
Кочо Хаджиманов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Прилепските войводи след Хуриета в Битоля. На знамето пише: „Прилеп. Околия, 1908, Да Живеят Народа, Конституцията и Свободата!“. Седнали от ляво надясно: Кочо Хаджиманов, Иван Смичков, Тане Николов и Мирчо Найденов. Снимка на Пол Зепджи от книгата на Георги Трайчев „Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско“.

Кочо Хаджиманов е роден в Струмица, в гъркоманско семейство. Присъединява се към ВМОРО и от 1904 година е четник при Христо Чернопеев. Между 1907-1908 година е полски войвода в Прилепско. По решение на организацията екзекутира трима братя ханджии, чрез които сръбската пропаганда набира сила в района.[1][2] За него е песента „Тръгнал е Пано войвода хайде, по Прилепските жадиня“.[3] След Хуриета в 1908 година се легализира в Струмица, но в края на 1909 година минава нелегален и заедно с Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков и Константин Самарджиев Джемото работи за възстановяване на революционната мрежа в Струмишки революционен окръг.[4] В началото на 1910 година четиримата минават в България и Кочо Хаджиманов е временно интерниран във Враца заедно с Джемото по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.[5]

 
Панайот Карамфилович и Кочо Хаджиманов в 1912 – 1913 г.

В началото на 1911 година с чета навлиза в Струмишко.[6]

През Балканската война Кочо Хаджиманов е войвода на чета № 8 на Македоно-одринското опълчение и действа с нея в Струмишко и Поройско,[7][8][9] заедно с четата на Михаил Думбалаков. Хаджиманов убива струмишкия войвода на ВМОРО Иван Николаев, с когото има стара вражда.[10][11]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.51.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 85.
  3. ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.79.
  4. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 70.
  5. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 101 – 110.
  6. ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 256.
  7. ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 751, 892.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 751, 892.
  9. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  10. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172 – 176, 242.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 176.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 686.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 381.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кочо_Хаджиманов&oldid=9865753“.