Кочо Хаджиманов
Кочо Хаджиманов – Струдлижанчето[1] (правопис до 1945 година: Кочо Хаджи Мановъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.
| Кочо Хаджиманов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Кочо Хаджиманов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Кочо Хаджиманов е роден в Струмица, в гъркоманско семейство. Присъединява се към ВМОРО и от 1904 година е четник при Христо Чернопеев. Между 1907 и 1908 година е полски войвода в Прилепско. По решение на организацията екзекутира трима братя ханджии, чрез които сръбската пропаганда набира сила в района.[2][3] За него е песента „Тръгнал е Пано войвода хайде, по Прилепските жадиня“.[4] След Хуриета в 1908 година се легализира в Струмица, но в края на 1909 година минава нелегален и заедно с Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков и Костадин Самарджиев Джемото работи за възстановяване на революционната мрежа в Струмишки революционен окръг.[5] В началото на 1910 година четиримата минават в България и Кочо Хаджиманов е временно интерниран във Враца заедно с Джемото по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.[6]
В началото на 1911 година с чета навлиза в Струмишко.[7]
През Балканската война Кочо Хаджиманов е войвода на чета № 8 на Македоно-одринското опълчение и действа с нея в Струмишко и Поройско,[8][9][10] заедно с четата на Михаил Думбалаков. Хаджиманов убива струмишкия войвода на ВМОРО Иван Николаев, с когото има стара вражда.[11][12]
| Чета № 8 на МОО с командир Кочо Хаджиманов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| - | Александър Талев | 38 | Охридско | Охрид[13] | |
| - | Георги Антонов | 38 | Брезнишко | Бегуновци | бронзов медал[14] |
| - | Георги Коцов | 27 | Белослатинско | Вировско | бронзов медал[15] |
| - | Григор Якимов | 38 | Прилепско | Прилеп | орден „За храброст“ IV степен[16] |
| - | Иван Н. Райков | 29 | Копривщенско | Копривщица | орден „За храброст“ IV степен[17] |
| - | Коста Талев | 35 | Битолско | Битоля | орден „За храброст“ IV степен[18] |
| - | Петър Д. Дуков | 27 | Охридско | Охрид | сребърен медал[19] |
| - | Стоян (Устиян) Д. Дуков | 20 | Охридско | Охрид | бронзов медал[20] |
| - | Христо Г. Ковачев | 37 | Радовишко | Радовиш | бронзов медал[21] |
| - | Янаки Абрашев | 23 | Струмишко | Струмица[22] | |
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 56.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.51.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 85.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.79.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 70.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 101 – 110.
- ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 256.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172 – 176, 242.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 686.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 381.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 812.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 529.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.