Тадеа Маласпина

графиня на Скандиано

Тадèа Маласпѝна (на италиански: Taddea Malaspina; * 1505, † 1559)[1] е италианска маркиза. Тя е метреса на Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция от началото на 1530-те до около 1537 г. и майка на две от децата му – Джулио и Джулия. Джулио е свързан със семейство Маласпина в различни моменти от живота си.[2]

Тадеа Маласпина
Taddea Malaspina
графиня на Скандиано
Родена
1505 г.
Починала
1559 г. (54 г.)
Семейство
РодМаласпина по рождение
Боярдо по брак
БащаАнтонио Алберико II Маласпина
МайкаЛукреция д'Есте
Братя/сестриЕлеонора Маласпина
Ричарда Маласпина
Дианора Маласпина
СъпругДжовани Батиста Боярдо
ПартньорАлесандро де Медичи
ДецаДжулио ди Алесандро де Медичи
Джулия де Медичи

Произход

редактиране

Тадеа е най-малката дъщеря на Антонио Алберико II Маласпина (* ср. XV век, † 1519), маркиз на Фосдиново и господар на Маса и Карара,[3] и на съпругата му Лукреция д'Есте (* 1544, Ферара). Нейни дядо и баба по бащина линия са Джакомо I Маласпина, маркиз на Фосдиново до 1467 г. и господар на Маса и Карара до смъртта си, и Тадеа Пико дела Мирандола, господарка на Скалдасоле (1461), а по майчина – Сиджизмондо д'Есте, владетел на Сан Мартино ин Рио, и Пицокара. Има три сестри:

Биография

редактиране
 
Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция, рисува профила на жена със сребърна игла около 1534 г. на този портрет от Понтормо. Смята се, че профилът на жената е на Тадеа Маласпина.

Тадеа се омъжва за Джовани Батиста Боярдо, граф на Скандиано.[4] След неговата смърт през 1528 г. живее с майка си във Флоренция и има редица любовници, включително Алесандро де Медичи. Нейната по-голяма сестра Ричарда, която умело успява след смъртта на баща им да запази фамилните титли в нарушение на Салическия закон, живее дълги периоди с Тадеа и с майка им: трите се подвизават като „маркизите на Маса“ с доста съмнителна репутация. Чрез брака на Ричарда с Лоренцо Чибо, племенник на папа Инокентий VIII, семейството се сродява с могъщото флорентинско семейство. Ричарда вероятно също е била метреса на херцог Алесандро.[2][5]

На портрет на Алесандро от Понтормо, датиран около 1534 г., херцогът, облечен в черно, рисува профила на жена с техниката „сребърна игла“. Портретът може да е бил подарък за Маласпина.[6]

Църквата „Мадона дел Кармине“ и монашеският комплекс „Санта Киара“ в Маса са построени по нейна заповед и все още стоят.[7]

Брак и потомство

редактиране

∞ за Джовани Батиста Боярдо, граф на Скандиано, от когото няма деца.

От любовника си Алесандро де Медичи „Мавъра“ (* 22 юли 1510, Флоренция, Флорентинска република; † 6 януари 1537, Флорентинско херцогство), херцог на Пене от 1522 г., след това господар на Флоренция от 1523 до 1527 г. и от 1530 до 1532 г. и накрая първи херцог на Флоренция от 1532 г. до смъртта си, има син и дъщеря:

Източници

редактиране
  • Langdon, Gabrielle (2006). Medici Women: Portraits of Power, Love, and Betrayal. University of Toronto Press
  • Levy, Allison (2006). Re-Membering Masculinity in Early Modern Florence. Ashgate Publishing Ltd.
  1. Catherine Fletcher. Il principe maledetto di Firenze - La spettacolare vita e l'infido mondo di Alessandro de' Medici. 2016. ISBN 978-8854197626. (на италиански)
  2. а б Langdon (2006), p. 233
  3. Massa in Tuscany was the seat of the independent Marquisate (later Duchy) of Massa and Carrara, ruled by the Malaspina.
  4. Levy (2006), p. 95
  5. Malaspina
  6. Levy (2006, p. 95
  7. Massa Carrara // Архивиран от оригинала на 2008-04-20. Посетен на 2008-04-12.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Taddea Malaspina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​