Тамара Янкова
българска пианистка
Тамара Георгиева Янкова е българска пианистка и клавирна педагожка, внучка на народната певица Елена Янкова.
Тамара Янкова | |
българска пианистка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 15 октомври 1983 г.
|
Учила в | Национална музикална академия |
Биография
редактиранеЯнкова е родена на 5 април 1907 г. в Пловдив, Княжество България.[1] Завършва пиано в Държавната музикална академия в класа на проф. Андрей Стоянов. Специализира във Виена. След 1925 г. концентрира работа си в България и чужбина.
Професор в катедра „Пиано“ на Българската държавна консерватория от 1932 г., неин ръководител от 1959 до 1974 г.[1] Наградена с Димитровска награда през 1952 г.[2] Заслужила артистка от 1965 г.[3]
Умира на 15 октомври 1983 г. в София, Народна република България.
Книги
редактиранеАвтор е на голям брой книги в областта на нотната литература, изкуствата и науките за изкуствата.
- „Клавирно изкуство“, (1959)
- „Принципите на Станиславски, отразени в музикалното изпълнителско изкуство“ (1962)
- „Психичното начало в изпълнителското изкуство“ (1967)
- „Клавирно изкуство“ (1971)
- „За по-голяма връзка между клавирната педагогика и психологията“ (1977)
- „Клавирната педагогика и психологията“ (1977)
- „32 сонати от Бетховен“, том I (1980)
- „32 сонати от Бетховен“, том II (1982)
- „Избрани етюди за пиано от Кьолер, Талберг и Новаковски“ (1979)
Източници
редактиране- ↑ а б Кратка българска енциклопедия. Том 5. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1969. с. 552.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 2. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1981. с. 335.
- ↑ Българска енциклопедия А – Я. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1974. с. 966.