Андрей Стоянов (композитор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Стоянов.

---

Андрей Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, педагог, музикален теоретик. От 1942 година е академик на БАН.

Андрей Стоянов
български композитор, пианист, педагог и музикален теоретик
Роден	Андрей Анастасов Стоянов 23 март 1890 г. Шумен, Княжество България
Починал	29 септември 1969 г. Шумен, Народна република България
Учил в	Робърт колеж
Музикална кариера
Инструменти	пиано
Участник в	„Българска академия на науките“
Семейство
Баща	Анастас Стоянов
Братя/сестри	Веселин Стоянов
Андрей Стоянов в Общомедия

Син е на композитора Анастас Стоянов и брат на композитора и пианист Веселин Стоянов. Има родствена връзка с писателя Добри Войников. Получава първите уроци по пиано от баща си на 6-годишна възраст. Завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 учи в Музикалната академия във Виена пиано при Карл Прохазка и теоретични дисциплини при Херман Греденер и Евзебиус Мандичевски. След завръщането си в България през периода 1914 – 1922 година е преподавател в Държавното музикално училище (днес Национално музикално училище „Любомир Пипков“). Впоследствие е професор в Държавната музикална академия (1922­-1958). От 1950 г. завежда катедрата по пиано. До 1947 г. е концертиращ пианист.

Той е един от основателите на българската пианистична школа и на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ (1933). От 1953 ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (дн. Сектор „Музика“ в Институт за изкуствознание) ­БАН.

Пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и др.

Автор е на редица книги и други научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия, над 300 статии и др.

Творчество

Паметна плоча на Андрей Стоянов на фасадата на дома му

Домът на Стоянов на ул. „Рачо Димчев“ № 1А

• Камерна музика:
  • Трио за пиано, цигулка и виолончело.
  • Рапсодия за цигулка и пиано.

• За пиано:

Funf Klavierstuke (С. А. Klemm, Leip-zig) (1917).

5 лирични пиеси; 3 български рапсодии; Рапсодиета; „Акварели“ (10 тонови картини); 2 сонати; 6 концертни сонатини; 8 пиеси за деца (1952); „Албум за младежта“ (1954); „По слънчеви пътеки“ (20 пиеси) (1955); 40 народни песни и танци (1956); Вариации върху народна песен (1958); 8 прелюдии; 3 танцови пиеси.

• Вокална музика със съпровод на пиано:

40 песни върху стихове на Ив. Вазов, П. Славейков, Д. Дебелянов, П. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров, Д. Габе и др. („Старият музикант“, т. Д. Дебелянов, „Тихият пролетен дъжд“, т. Н. Лилиев и др.).

• Хорова музика:

За см. хор: „Да бъде ден“, т. Хр. Смирненски; „Колело“, т. Ел. Багряна; „Каменарки“, т. Л. Станчев и др.

Литература

• „Андрей Стоянов ­ избрани съчинения“ (отг. ред. Ст. Стоянов) (София, 1972).
• Стоянов, Андрей „Есета из архива“. Сборник. (Съст. Д. Калайджиева-Стойнева и А. Стойнев (София, 2000).

Източници

• Съюз на българските композитори Архив на оригинала от 2013-04-12 в Wayback Machine.