Тапия
Тапията според османското право е документ съответстващ на нотариален акт за земя и/или прилежащата ѝ обичайно друга недвижима собственост.
С тапии се удостоверявали мюлкове и чифлици.
Етимологията е арабска и на иврит, и е пренесена в османското общество и право след като Селим I завоювал Ориента със Светите земи. Произлиза видоизменено от „табу“ [1], което ще рече неприкосновена частна собственост на/върху мюлк или чифлик, в т.ч. и върху бащиниите на раята и християните.