Тарновске Гури
(пренасочване от Тарновске Гори)
Тарно̀вске Гу̀ри (на полски: Tarnowskie Góry; силезки: Tarnowský Góry; на немски: Tarnowitz; на чешки: Tarnovice) е град в Южна Полша, Силезко войводство. Административен център е на Тарногурски окръг. Обособен е в самостоятелна градска община (гмина) с площ 83,72 км2.[1]
| Тарновске Гури Tarnowskie Góry | |
| — град — | |
 .svg) | |
 Сградата на кметството | |
  Тарновске Гури  Тарновске Гури | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Силезко войводство |
| Окръг | Тарногурски окръг |
| Община | Тарновске Гури |
| Площ | 83,72 km² |
| Надм. височина | 320 m |
| Население | 60 957 души (2014) 728 души/km² |
| Кмет | Аркадиуш Чех |
| Пощенски код | от 42 – 600 до 42 – 609 42 – 680 i 42 – 612 |
| Телефонен код | (+48) 32 |
| МПС код | STA |
| Официален сайт | www.tarnowskiegory.pl |
| Тарновске Гури в Общомедия | |
География редактиране
Градът се намира в историческата област Горна Силезия. Разположен е на границата между географските макрорегиони Силезко плато и Силезка низина, северно от Битом.
Главният площад
История редактиране
В периода 1975 – 1998 година градът е част от Катовишкото войводство.
Население редактиране
Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 60 957 души. Гъстотата е 728 души/км2.[1]
Административно деление редактиране
Административно града е разделен на 11 района (джелници)
- Бобровники Шльонске
- Лясовице
- Опатовице
- Пньовец
- Репти Шльонске
- Рибна
- Совице
- Старе Тарновице
- Стшибница
- Шрудмешче
- Центрум
- Осада „Яна"
Личности редактиране
Родени в града:
- Ян Мьодек – полски езиковед
- Болеслав Любош – полски писател
- Карл Вернике – немски лекар, анатом, психиатър и невропатолог
Градове портньори редактиране
Фотогалерия редактиране
-
Протестантска църква -
Винарна „Седлачек“ -
Улица в Шрудмешче -
Осада Яна -
Сградата на пощата -
Дворец в район Рибна -
Църква „Преображение Господне“ в Бобровники Шльонске
Бележки редактиране
- ↑ а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр.141 (посетен на 17 януари 2015 г.)