Силезийски диалект

Силезийски диалект ślōnskŏ gŏdka
	/ˈɕlonskɔ ˈɡɔtka/
Страна	Полша, Чехия
Регион	Силезия, Горна Силезия
Говорещи	510 000 (2011 г.)
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Западнославянски; Лехитски; Силезийски;
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	–
ISO 639-3	szl
	Уикипедия на Силезийски диалект
	Силезийски диалект в Общомедия

Силезийски диалект или силезийски език (самоназвание: ślōnskŏ gŏdka) е диалект на полския език или самостоятелен западнославянски език, говорен от силезците главно в областта Силезия. Няма консенсус относно езиковата класификация на силезийския. Към 2011 г. се говори от около половин млн. души в Полша, Чехия, Германия и в съседните им райони.

Лексиката на силезийския е силно повлияна от среднонемските езици.^[1]

РазпространениеРедактиране

Говорещите силезийски живеят най-вече в Горна Силезия, която е разделена между югозападната част на Полша и североизточната част на Чехия. До 1945 г. се е говорел и на места в Долна Силезия.

Силезийският германски се е говорел от етническите германци. Германското население е масово евакуирано от германските власти към края на Втората световна война, а останалите германци са депортирани от новата администрация, след като Полша анексира Силезия след края на войната.

Според официалното преброяване в Полша през 2011 г. около 509 000 души говорят силезийски като майчин.^[2]

ПримерРедактиране

Според Ян Мьодек стандартният полски език винаги се е използвал от горносилезийците като молитвен език.^[3] Сравнение на молитвата Отче наш на силезийски, полски и чешки:

Силезийски	Полски	Чешки
Ôjcze nasz, świynte durś miano Wasze, Wasze Krōlestwo niychej tyż nasze. Niych wola Waszo ciyngym sie dzieje, w niebie, na ziymi, kej ćmi, kej dnieje. Dejcie nōm dzisioj chycić sie chleba, kej co dziyń przeca jeść go nōm trzeba. I nōm wyboczcie w Swyj łaskawosci, te grzychy nasze, jako my, prości, nōm winowatym tyż wyboczōmy, ze wolny woli co ôd Wos mōmy. Amyn.	Ojcze nasz, któryś jest w niebie, święć się imię Twoje, przyjdź królestwo Twoje, bądź wola Twoja jako w niebie tak i na ziemi. Chleba naszego powszedniego daj nam dzisiaj. I odpuść nam nasze winy, jako i my odpuszczamy naszym winowajcom. I nie wódź nas na pokuszenie, ale nas zbaw ode złego. Amen.	Otče náš, jenž jsi na nebesích, posvěť se jméno Tvé Přijď království Tvé. Buď vůle Tvá, jako v nebi, tak i na zemi. Chléb náš vezdejší dej nám dnes A odpusť nám naše viny, jako i my odpouštíme naším viníkům a neuveď nás v pokušení, ale zbav nás od zlého. Amen.

ИзточнициРедактиране

↑ Tomasz Kamusella. 2013. The Silesian Language in the Early 21st Century: A Speech Community on the Rollercoaster of Politics (p. 1 – 35). Die Welt der Slaven. Vol 58, No 1.
↑ Raport z wyników: Narodowy Spis Powszechny Ludności i Mieszkań 2011. // Central Statistical Office of Poland. 2011. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2012.
↑ Jan Miodek: Dyskusja o języku śląskim w piśmie jest żenująca. // 26 март 2011.

[1] Tomasz Kamusella. 2013. The Silesian Language in the Early 21st Century: A Speech Community on the Rollercoaster of Politics (p. 1 – 35). Die Welt der Slaven. Vol 58, No 1.

[GUS2011-2] Raport z wyników: Narodowy Spis Powszechny Ludności i Mieszkań 2011. // Central Statistical Office of Poland. 2011. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2012.

[3] Jan Miodek: Dyskusja o języku śląskim w piśmie jest żenująca. // 26 март 2011.

[1]

[2]

[3]