Татари (село)

българско село

Тата̀ри е село в Северна България. То се намира в община Белене, област Плевен.

Татари
Общи данни
Население 316 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,237 km²
Надм. височина 56 m
Пощ. код 5934
Тел. код 06580
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 72117
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Белене
Милен Дулев
(ГЕРБ, ППНП, Зелените)
Кметство
   кмет
Татари
Светослав Ангелов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Дунавската равнина, на 18 км от Свищов и 65 км от Плевен. Разположено е на три големи хълма, заградени от три големи дола – Татарско дере, Капищица и Смолицата.

Надморската височина на Татари достига 114 м. Климатът е умереноконтинентален и се характеризира със студена зима и горещо лято.

Съседното село Петокладенци е на 7 км югозападно, а село Деков е на 9 км северозападно. Столицата София е на 221 км югозападно.

ИсторияРедактиране

Предполага се, че сегашното село Татари е заселено върху изчезнало татарско селище, откъдето произхожда и името му. И днес горният край на селото все още се нарича „Селището“.

След Освобождението развитието на Татари е свързано с основния поминък – земеделие и животновъдство. Богати фамилии като Високови, Бръчкови, Аврамови, Гроздеви и други са притежавали големи имения – чифлици, в които са работели малоимотни селяни. През 1879 г. е открито начално училище с помощта на първия кмет на селото – Иван Ангелчов, който отстъпва годишната си заплата от 800 гроша за построяване на първата сграда на училището. Една от стаите е ползвана за църковни служби.

През 1883 г. е построен православен храм – запазен и до днес, който носи името „Света Петка-Параскева“. Тя е светицата покровителка на селото. Татари е малко селце, претърпяло две големи наводнения – 1930 г. и 1947 г., но хората не го напускат, а само се изместват във високите му части. Водната стихия не е попречила на архитектурния облик на селото. Освободените терени са превърнати в градини, паркове и места за лични градини. Благодарение далновидността на административните ръководства във времето, в селото са построени църква (1883 г.), ново училище (1935 г.), културен дом (1957 г.), здравен дом (1961 г.), административна сграда с магазини (1962 г.), ресторант (1978 г.), които и до днес определят облика на центъра на селото.

Редовни събитияРедактиране

Традиционният събор на селото е на 30 октомври, в чест на Света Петка-Параскева. По стар стил нейният празник се е чествал на 28 октомври (по нов стил 14 октомври, Петковден).

ЛичностиРедактиране

ДругиРедактиране

Автобусен транспорт свързва селото с останалите населени места. Главните улици са асфалтирани и осветени. Изградени са електрическа и водопреносна мрежи. Всички мобилни оператори имат обхват. Функционират кметството, читалището, целодневна детска градина, магазин и заведение.

Външни препраткиРедактиране