Далекосъобщения

(пренасочване от Телекомуникации)

Далекосъобщенията,[1] наричани също телекомуникации или електронни съобщения,[2] са предаването с цел комуникация на сигнали, знаци, думи, текстове, съобщения, образи и звуци, или информация от всякакъв вид чрез жична, кабелна, радио, оптична или базирана на електромагнетизъм система.[3]

Далекосъобщения
КИД-2008
-J. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения
→61. Далекосъобщения
61.1. Далекосъобщителна дейност чрез фиксирани мрежи
61.2. Далекосъобщителна дейност по безжичен път
61.3. Спътникова далекосъобщителна дейност
61.9. Други далекосъобщителни дейности
Далекосъобщения в Общомедия

Далекосъобщенията са отрасъл на икономиката, част от сектора за създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения, включващ преноса на информация – телефония, интернет, радио и телевизионни програми и други – чрез кабелни и безжични мрежи и пряко свързаните с това дейности, като експлоатацията и поддръжката на съоръжения от тези мрежи.[1]

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

В по-ранните години от човешката история далекосъобщенията се състоят в употребата на визуални (като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи) или аудио (звукови) сигнали и съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания.

Телефон и телеграфРедактиране

Руският изобретател Павел Шилинг през 1832 г. в Петербург създава първия в историята телеграфен апарат. Линията е прекарана между Зимния дворец и зданието на Министерството на съобщенията.[4] Първият електрически телеграф е патентован през 1837 г. от Уилям Фотергил Кук. На 24 май 1844 г. Самюъл Ф. Б. Морз предава първото електрическо съобщение "Какво е направил Бог?".[5] Няколко десетилетия по-късно освен писменост, по електрически път започва да се предава и говор. През 1870 година, назависимо един от друг в разлика от няколко часа, Александър Бел и Илайша Грей патентоват телефона като устройство, преобразуващо звук в електрически сигнал. След 1880 година предаването на телефонни сигнали започва да се осъществява на разстояния над километър.[6]

ТиповеРедактиране

Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

Етимология
Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.[7][8]
  • Преносна среда
    • Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
    • Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)

ЕлементиРедактиране

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Вид на трансмисиятаРедактиране

Според броя на приемниците се прави следното разграничение на видовете свързване:

ТрънкингРедактиране

Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг – процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.

ДоставчициРедактиране

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:

В БългарияРедактиране

В края на 20 век в България се използва терминът „далекосъобщения“, но от 2007 г. е в сила Закон за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с „пренасяне, излъчване, предаване и приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда“[2]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране