Телекомуникационна мрежа

Телекомуникационната мрежа или далекосъобщителната мрежа е съвкупност от терминали, комуникационни канали и мрежови възли, които съвкупно осигуряват телекомуникация чрез предаване и приемане на сигнали. Технически връзката може да използва различен вид преносна среда, както и различни помощни методи: комутация на канали или пакети, модулация и демодулация и др. Всяко крайно устройство трябва да притежава уникален мрежов адрес, за да може пакетите да бъдат насочвани към правилния абонат. Наборът от адреси образува адресно пространство.

Пример за свързване на мрежови възли в дървовидна телекомуникационна мрежа.

Телекомуникационните връзки свързват отделните възли в едно и сами по себе си са надстроени върху трансмисионна мрежа, която физически предава съобщението през връзката.

Примери за телекомуникационни мрежи:

Съобщения и протоколиРедактиране

Съобщенията се генерират от изпращащото устройство, преминават през мрежата от връзки и възли и пристигат в желаното приемащо устройство. Междинните възли имат за задача да държат и управляват съобщенията и да ги насочат към правилната връзка към тяхната крайна дестинация. Изборът на най-добрия възможен път се нарича маршрутизация и се основава на определени правила, използвайки протоколи и адреси – маршрутизаторите са устройствата, извършващи тези решения.

Съобщенията се състоят от част за сигнализиране и контрол и преносима част на съдържанието. Контролната част съдържа инструкции за възлите и начина на маршрутизация. През годините са разработени голям брой протоколи, които конкретизират и характеризират как всеки различен тип телекомуникационна мрежа поддържа и управлява сигнализирането и съдържанието по ефективен начин.

КомпонентиРедактиране

Всички телекомуникационни мрежи съдържат пет основни компонента: крайни устройства, телекомуникационни процесори, телекомуникационни канали, компютри и телекомуникационен софтуер, осъществяващ контрол над мрежата[1].

  • Крайните устройства са в началото и края на всеки обмен на съобщения. Всяко устройство, предназначено да генерира или приема данни в някаква форма, може да се класифицира като крайно устройство[1]
  • Телекомуникационни процесори спомагат за обмена на данни като предоставят разнообразни контролни функции (например преобразуват аналоговите сигнали в цифрови)[1]
  • Телекомуникационните канали могат да се създадат в разнообразна преносна среда: проводник на електричество, радиовълни, оптични или други способи, като най-популярни са медните проводници и коаксиалните кабели. Все по-популярни стават оптичните кабели[1]
  • В съвременния свят основна роля в управлението на обмена на данни играят компютрите, като използват специализиран телекомуникационен софтуер[1]

В миналото телекомуникационните мрежи не са включвали компютри, но в края на XX век техните центрове за управление са вече напълно компютризирани и дори на места биват заместени от компютърни мрежи.

Мрежова структураРедактиране

Концептуално всяка телекомуникационна мрежа съдържа три слоя, позволяващи на еднородни и нееднородни системи (използващи или едни и същи протоколи и операционни системи, или различни) да комуникират безпроблемно помежду си:

  • контролен слой на английски: control plane пренася контролната информация (известен и като сигнален слой (signalling).
  • слой данни или потребителски слой (съответно data plane или user plane) пренася потребителската информация.
  • управляващ слой (management plane) осъществява административните операции по управлението на мрежата network management.

В БългарияРедактиране

Според Закона за електронните съобщения (в България е възприет терминът електронна съобщителна мрежа): това е съвкупност от преносни съоръжения и (при необходимост) оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, които служат за пренос на сигнали. Преносът се осъществява посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителните мрежи (доколкото се използват за пренос на сигнали), мрежите за радио- и телевизионно разпръскване и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация [2].

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д O'Brien, J. A. & Marakas, G. M. (2008). Management Information Systems. New York: McGraw-Hill Irwin. (англ.)
  2. Закон за електронните съобщения, Допълнителни разпоредби пар. 1 т. 15
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Telecommunications network“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.