Темски манастир
Темският манастир „Свети Георги“ (на сръбски: Манастир Темска) е женски православен манастир, в Източна Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия. Разположен е на левия бряг на река Темщица, край село Темска, Община Пирот.
| Темски манастир Манастир Темска | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Пирот | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Нишка |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | действащ |
| Темски манастир в Общомедия | |
История
редактиранеСъществуващата днес манастирска църква вероятно е строена през XVI век. Тя е триконхална и съгласно ктиторския надпис нейните централни части са изографисани през май-юли 1576 година при управлението на игумена Захарий. Притворът на църквата е създаден и изографисан през 1654 година, при игумена Симеон.[1]
От XVII - XIX век в манастира са запазени множество надписи. Един от тях отразява опустошаването на Чипровци през 1688 година, по време на Чипровското въстание. Вероятно малко по-късно, пак по време на Австро-турската война (1683-1699) и манастирът е бил опустошен от унгарци.[1]
В края на XVII и началото на XVIII век при управлението на игумена Партений с помощта и на околните села манастирските постройки са ремонтирани, построен е водпровод. В 1737 година манастирът отново е опустошен.[1]
През XVIII век манастирът се оформя и като книжовно, просветно и поклонническо средище. В него функционира училище, в което се обучават деца от целия регион. В 1764 година игуменът на манастира йеромонах Кирил Живкович от Пирот съставя на прости язык болгарскій т.нар. Темски ръкопис.[2] По същото време Темският манастир е средище на поклонници от различни краища на българските земи, а от двадесетте години на XIX век - и от Сърбия.[1] През 40-те години на XIX век игумен на манастира е отец Кесарий, който е спомоществувател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров, издаден в Белград през 1849 година.[3]
От 1871 до 1878 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. В свое писмо от 14 януари 1878 година пиротският митрополит Евстатий определя Темския манастир „Святый великомученик Георгій“ като един от богатите в епархията - заедно със Суковския, Погановския, Ръжанския, Изатовския и Дивлянския.[4]
През декември 1877 година, по време на сръбското участие в Руско-турската война, на юг от манастира се водят сражения между сръбски и турски войски. Един от убитите сръбски офицери, капитан Милутин Каранович е погребан в манастира, където му е издигнат и надгробен паметник. От 1878 година Темският манастир е подведомствен на Сръбската православна църква. От 1924 година е женски, като първите му монахини са от Русия.[5]
През 1948 година манастирът е обявен за паметник на културата.[6]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), в: Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.333-362.
- ↑ Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280-283.
- ↑ Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 251.
- ↑ Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 27.[неработеща препратка]
- ↑ Споменици културе Србиje, spomenicikulture.mi.sanu.ac.rs/, посетен на 20 април 2018 г.