Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.

Унгарци
Feszty vezerek.jpg
Унгарски вождове, пристигащи в Карпатския басейн между 1892 и 1894 г.
Места и численост
Общ брой ~14 милиона
Flag of Hungary.svg Унгария ~ 9 632 744
Flag of the United States.svg САЩ ~ 1 437 694
Flag of Romania.svg Румъния ~ 1 227 623
Flag of Slovakia.svg Словакия ~ 458 467
Flag of Canada (Pantone).svg Канада ~ 348 085
Flag of Serbia.svg Сърбия ~ 253 899
Flag of Ukraine.svg Украйна ~ 156 566
Flag of Germany.svg Германия ~ 156 812
Flag of France.svg Франция ~ 100 000 – 200 000
Flag of Austria.svg Австрия ~ 87 604
Flag of Brazil.svg Бразилия ~ 80 000
Flag of Australia (converted).svg Австралия ~ 67 616
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство ~ 52 250
Flag of Sweden.svg Швеция ~ 40 000 – 70 000
Flag of Denmark.svg Дания ~ 50 000 – 55 000
Flag of Argentina.svg Аржентина ~ 40 000 – 50 000
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия ~ 26 172
Flag of Croatia.svg Хърватия ~ 16 595
Flag of Israel.svg Израел ~ 10 000 – 200 000
Flag of Greece.svg Гърция ~ < 1000

Език унгарски език
Религия предимно католицизъм (53%)
калвинизъм (16%)
лутеранство (3%)
атеизъм 25%
Сродни групи угрофини, ханти, мансийци
MagyarsOutsideHungary.png
Разпространение на унгарското население
Унгарци в Общомедия

РазпространениеРедактиране

Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария.

ЕтнонимиРедактиране

Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]

В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.

ИсторияРедактиране

 
Унгарски набези през IX – X век

Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят.

П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно прабългарско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно, тъй като напоследък се смята, че прабългарите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро смесен. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани „турки“ във византийските и арабските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, като Гардизи описва системата на двувластие при тях така:

Маджарите–тюрки, вожда им по название ... Действителният управител ...

С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последният казва още, че преди са ги наричали „бели савири“ (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите, дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър („Страна Леведия“) на запад в областта Ателкюз (от унгарски: „Междуречие“ – между реките Днепър и Днестър).

През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. Сведения за този родоначалник на унгарската кралска династия се дават в така наречения „Унгарски аноним“. Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известния от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.

В Европа придошлите маджари маджарите усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилират установените там южнославянски племена.

В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи.

След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството и римският папа провъзгласява създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превръща в същинска империя, в която маджарите съставляват етническо малцинство. Техни наследници са днешните унгарци.

БележкиРедактиране

  1. A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране