Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.

Унгарци
Общ брой 15 000 000
Значителен брой в

Флаг на Унгария Унгария: 9 416 015 (2000)
Флаг на САЩ САЩ: 1,520 528 (2014)
Флаг на Румъния Румъния: 1 431 807 (2002)
Флаг на Словакия Словакия: 520 528 (2001)
Флаг на Сърбия Сърбия: 293 299 (2002)
Флаг на Русия Русия: 170 000
Флаг на Канада Канада: 267 000 (2001)
Западна Европа: около 260 000 – 270 000
Флаг на Украйна Украйна: 156 600 (2001)
Флаг на Бразилия Бразилия: 80 000
Южна Америка: 70 000 – 160 000
Флаг на Германия Германия: 73 800
Флаг на Австрия Австрия: 40 583 (2001)
Азия: около 30 000
Флаг на Хърватия Хърватия: 16 595 (2001)
Африка: около 10 000
Флаг на Израел Израел: 10 000
Флаг на Турция Турция: 6800 (2001)
Флаг на Словения Словения: 6243 (2001)
Флаг на Република Ирландия Ирландия: 3328 (2006)
Флаг на Северна Македония Северна Македония: 2003 (2002)
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 893 (1991)
Флаг на Черна гора Черна гора: 362 (2003)
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия: 214

Флаг на България България: 170 (2001)
Език Унгарски език
Религия католици (53%) католици от източен обред (3%), калвинисти (16%), лутерани (3%), други християни (предимно православни и свидетели на Йехова) (1%), останалите 25% са атеисти, агностици, евреи или други.
Сродни етно групи

Угрофини

Ханти, Мансийци
Унгарци в Общомедия
Унгарци, 21 век

РазпространениеРедактиране

Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария..

ЕтнонимиРедактиране

Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]

В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.

ИсторияРедактиране

Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят.

П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно прабългарско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно, тъй като напоследък се смята, че прабългарите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро смесен. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани „турки“ във византийските и арабските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, като Гардизи описва системата на двувластие при тях така:

Маджарите–тюрки, вожда им по название ... Действителният управител ...

С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последният казва още, че преди са ги наричали „бели савири“ (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите, дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър („Страна Леведия“) на запад в областта Ателкюз (на унг. „Междуречие“ – между реките Днепър и Днестър).

През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. Сведения за този родоначалник на унгарската кралска династия се дават в така наречения „Унгарски аноним“. Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известния от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.

В Европа придошлите маджари маджарите усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилират установените там южнославянски племена.

 
Унгарски набези през IX – X век

В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи.

След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството и римският папа провъзгласява създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превръща в същинска империя, в която маджарите съставляват етническо малцинство. Техни наследници са днешните унгарци.

БележкиРедактиране

  1. A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране