Уикипедия

Тибетски будистки канон

(пренасочване от Тенджур)

Тибетският будистки канон е голям сбор от писания, високо почитани от всички школи на тибетския будизъм. Освен Сутраяна текстове от най-ранните източници (главно Сарвастивада) и Махаяна, Тибетският канон включва тантрични текстове. [1] Последната компилация на Тибетския канон е от 14 век, дело на Бутон Ринчен Друб (1290 – 1364).

Тибетският канон се състои от 2 обширни категории текстове:

  • Канджур (уайли: bka'-'gyur), или „Преведените слова“, се състои от текстове, за които се предполага, че са произнесени от самия исторически Буда Шакямуни и че имат санскритски оригинал. Това обаче не е безспорно и дори се смята, че някои текстове са от китайски източници. Тук са включени секции като Виная, Сутри за съвършенството на мъдростта, Аватамсака, Ратнакута и др., разпределени в 7 раздела, 108 тома и 84000 поучения.
  • Тенджур (уайли: bstan-'gyur), или „Преведените трактати“, включва коментари, трактати и различни Абхидхарма текстове и има няколко основни преписа, състоящи се от около 3626 текста, събрани в 224 тома.

Канджур

редактиране

Канджур е разделен на секции на Виная, Сутрите „Съвършенството на Мъдростта“, Аватамсака, Ратнакута, други сутри (75% Махаяна, 25% Никая/Агама или Хинаяна) и тантри. Кога точно е използван за първи път терминът Канджур не се знае. Колекции на каноничните будистки текстове вече са съществували по времето на Трисонг Децен, шестият крал на Тибет.

Точният брой на текстовете в Канджур не е фиксиран. Всеки редактор поема отговорност за премахване на текстове, които той смята за изопачени и за добавяне на нови преводи. Има около 12 налични колекции Канджур. Те включват текстовите версии: Дерге, Лхаса, Нартханг, Кон, Пекин, Урга, Пхудрак и Двореца Цог, всяка кръстена на физическото местоположение на нейното отпечатване (или копиране в случай на ръкописни издания). В допълнение, някои канонични текстове са били открити в Табо и Дунхуан, което предоставя ранни образци на текстовете, които се намират в Канджур. По-голямата част от съществуващите издания на Канджур изглежда произтичат от т.нар. Стар Канджур Нартханг, въпреки това се смята, че Пхукдрак и Тауанг изданията са извън това текстово потекло. Произхода на Канджур е добре проучен по-специално от Хелмут Еймер и Павел Харисън.

История

редактиране

Произход

редактиране

От седми век нататък, съществуващата литература е съставена и каталогизирана от време на време като тя по-късно се удължава, модернизирана, класифицира, реорганизира и поставя в различни набори от различни колекции. Отделен набор от произведения на превод е прегрупира в две основни колекции, популярни като bka' "gyur и bstan-'gyur, превод на проповедите на Буда и превод на коментарите към неговите проповеди. Първия тибетски каталог е въведен през периода на 39-ия тибетски крал Триде Сонгцен, известен също като Садналег (776 – 815), който издава декрет, гласящ: „изисквам преведените писмени произведения, които съществуват на тибетски от индийския им оригинал да бъдат каталогизирани, и да бъдат подложени на преразглеждане периодично и да бъдат определяни насоките на терминологията, с цел да се стандартизират всички преводни работи“. Екип от индийски и тибетски учени бил назначен за тази цел.

Като важна стъпка в този забележителен опит за литературна стандартизация, двуезичният речник, известен като Mахавютпатти (sgra-sbyor бам-ро gnyis-ра) бил успешно реализиран през тибетската Година на Коня (814 г.н.е). Друго голямо постижение е каталогизирането на колекции в царските библиотеки на трите най-известни тибетски дворци под надзора на известния преводач Bande Ska-ба dpal-brtsegs с помощта на колегите си: Bande chos-kyi snying-po, Lo-tsa-wa Bande debendhara, Bande lhun-po и Bande klu’-dbang-po и др. Най-ранния съществуващ сборен каталог е бил преписан от ръкописа на кралската колекция, помещавана в двореца-pho-brang ‘phang-thang ka-med kyi gtsug-lag-kang в тибетската Година на Кучето (818 г.). Каталогизираната творба става прочута с името на двореца, известен като Phang dkar-chag Thang-ма. Скоро след това се появяват два допълнителни каталози на колекции, които са на разположение в две други кралски библиотеки – pho-brang bsam-yas mchims-phu-ma и pho-brang stong-thang ldan-dka, които били събрани и станали известни съответно като dkar-chag mchims-phu-ma и dkar-chag ldan-dkar-ma. Dkar chag ldan dkar-ma е съставен в Годината на Дракона (824 г.).

Сред тези три каталози, този на ldan-dkar ma, включен в тома Jo на sna-tsogs в sde-ge bka’-bsta, обикновено се смяташе, че е единственият оцелял. Но е открит ръкопис dkar-chag phang-thang-ma, който е публикуван в Тибет. Той съдържа 961 заглавия, изброени в 34 предметни заглавия с допълнителна информация за броя на стиховете (солока и бампо), които се съдържат във всеки един текст. Каталога ldan-dkar-ма се състои от 735 заглавия и изброява по категория от 27 предметни заглавия. Интересен специфична черта на тибетския каталог е, че наред с информацията за изходен материал за превод и библиографичните детайли, се предоставят във физически описания, като бр. на думи, стихове, песен (бампо) и бр. страници за всяко текстово съдържание. Така днес имаме рекорд от 73 милиона думи, съдържащи се в сборника bka’-’gyur & bstan-’gyur. Според последното издание на Dharma Publication, bKa'-gyur съдържа 1115 текстове, разпръснати над 65 420 бр.страници на 450 000 реда и 25 милиона думи. По същия начин, bsTan "gyur съдържа 3387 текста, като използва 127 000 страници, в размер на 850 000 редове и 48 милиона думи. Общата сума заедно на тези две колекции е 4502 текста в 73 милиона думи. Чрез уточняване на бампо стиховете и думите на съдържанието на всеки текст, отделните творби са вмъкнати и промянени. Това допълнително засилва автентичността на тибетската будистка литература. Това са първите тибетски каталози в три версии, които са събрани и публикувани в началото на девети век от великия sgra-sgyur gyi lo-tsa-wa Bande sKa-ba dpal-brtsegs и неговия екип. Така, Тибет става първата страна в историята, която прави каталог, описващ еволюцията на каталога. Заради това Bande sKa-ba dpal-brtsegs е почитан като пионер на тибетската система. Всички по-късни съставители на Тибетския канон основават техните произведения широко върху създаденото от Ska-ба dpal brtsegs.

След период на потискане по време на царуването на цар на glang Дар-ma (803 – 842), който донесъл първата глава от историята на литературата на Тибет до рязък край, вторият етап от нейното развитие се активизира отново. От началото на 11 век нататък, тибетски преводачи заедно с индийски пандити отново възобновили отново своята литературна дейност, която води до нова глава, известна като „Ерата на новите преводи“, а също и „възраждане или по-късно обновяване на будизма в Тибет“. В допълнение към предишните писмени творби, в Тибет се създало огромен литературно богатство както по отношение на обема и обхвата на покритие през 13 век и този ръст наложил да изпълнява нов цялостен библиографски запис и контрол на наличната литература.

  •  
    Млади монаси отпечатват текстове. Манастир Сера, Тибет. 1993
  •  
    Отпечатване на Будистки текстове. Манастир Сера

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Tibetan: rgyud. The distinction between sutra and tantra is not rigid. For example, in some editions the tantra section includes the Heart Sutra (Cf. Conze, The Prajnaparamita Literature, Mouton, the Hague, 1960, page 72.) and even versions of texts in the Pali Canon (Mahasutras, Peter Skilling, Pali Text Society, volume I, page xxiv. The abbreviation DN there is given in the author's list, page xv, as Digha Nikaya, which is part of the Pali Canon.)

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тибетски_будистки_канон&oldid=11992958“.