Теодор Корона Музаки
Теодор Корона Музаки или Теодор III Музаки (на албански: Theodhor Koronë Muzaka, на италиански: Teodoro III Musachi) е средновековен албански аристократ, участник във въстания срещу османците и един от дейците на Лежката лига (1444).
| Теодор Корона Музаки | |
| средновековен албански аристократ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1449 г.
|
| Управление | |
| Предшественик | Теодор II Музака |
| Теодор Корона Музаки в Общомедия | |
Живот
редактиранеПроизхожда от знатния род Музаки. Той е син на Андрей III Музаки и Кирана, дъщеря на владетеля на крепостта Аргирокастро.[1]
Теодор III поема управлението на Княжество Музака през 1389 или 1390 г. след смъртта на чичо си Теодор II Музака, чийто единствен син Никола по това време вече е мъртъв или все още е държан в плен от леля си Комита Музаки.
Родът Музаки е враждувал с Крали Марко. В този конфликт вероятно е участвал и Теодор, по това време все още младеж. Това обяснява защо в сръбската и южнославянската епос той е наричан Корун Арамия или още Корун Кеседжия, врага на Крали Марко.[2]
В края на 1411 г. Теодор III Музаки побеждава и взема в плен Никита Топия. Това събитие е отразено във венециански източници от 29 февруари 1412 година.[3] Никита Топия е освободен с намесата на Дубровник през 1413 г., след като отстъпва част от земите си на Музаки.
Между 1437 и 1438 г. в района на Берат под водачеството на Теодор III избухва въстание срещу османците, което подобно на това между 1432 и 1436 г., е потушено.
През 1444 г. Теодор III Музаки се присъединява към Лежката лига.[4] Той умира в края на декември 1449 или през януари 1450 г., без да може да предаде земите си на своя наследник, тъй като синът му е обърнат в исляма от османците и под името Якуп бей управлява един от санджаците на Албания. Затова преди смъртта си Теодор завещава владенията си на Скендербег. Но скоро след това османците изненадващо нападат и превземат Берат.[5] По-късно Скендербег неуспешно обсажда града през 1455 г.
Бележки
редактиране- ↑ Rosario Jurlaro: I Musachi, despoti d'Epiro. Edizioni del Centro Librario, Bari, S. 61
- ↑ Studia Albanica, Томове 25–26
- ↑ Historijski Arhiv u Dubrovniku, Reformationes XXXIV/162v
- ↑ Rob Pickard: Analysis and Reform of Cultural Heritage Policies in South-East Europe. Hrsg.: Europarat. 2008, ISBN 92-871-6265-4, S.
- ↑ Abdul B. Sula: Albania's Struggle for Independence. New York 1967, S. 23 (englisch).