Санджак

административно-териториална единица в Османската империя
Тази статия е за административната единица. За историческата област вижте Санджак (област).

Санджа̀к (на турски: Sancak, „знаме“) е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета.

Във време на война от всеки санджак излизат в поход около 30 хиляди спахии. Всеки санджак се дели на каази. Управлява се от мютесариф (санджакбей).

През 1520 – 1535 г., от когато са и първите сравнително сигурни демографски данни по домакинства (огнища), са съществували следните санджаци в Румелия на основата на стари и унаследени исторически области с центрове:

ДОМАКИНСТВА по това време в горепосочените санджаци по религиозен признак: християнски – 814 777 (81 %), мюсюлмански – 186 952 (18,6 %), еврейски – 4134 (0,4 %); общо 1 005 863

Литература редактиране

  • Ö. I. Barkan, Osmanliimperatorlugunda bir iskan ve ve kolonizasyon metodu olarak sürgünler. Fakültesi Mecmuasi, t. 15, 1953 – 1954, p. 237
  • М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи. 15 – 19 в., С. 1977, с. 41 – 42
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;