Теоклит Полиидис

Теоклит (на гръцки: Θεόκλητος, Теоклитос) е гръцки учен, просветен деец и духовник от XVIII век, епископ на Вселенската патриаршия.[1][2] С революционната си дейност, развивана в Европа и Русия, Теоклит е смятан за предшественик на ранния гръцки революционер Ригас Фереос.[3]

Теоклит
Θεόκλητος
гръцки духовник
гравюра на мед, 1736 г.
гравюра на мед, 1736 г.

Роден
Починал
1759 г. (61 г.)

Религия Православие

БиографияРедактиране

Роден е в тракийския град Одрин в края на XVII век със светското име Теодорос Полиидис (Θεόδωρος Πολυειδής, Πολυείδης). В младежка възраст се замонашва под името Теоклит в Иверския манастир, където по-късно става игумен. В 1713 година е ръкоположен от митрополит Яков Неокесарийски за дякон, а шест години по-късно - за свещеник от Йоаникий Лемноски[1] и служи като православен свещеник на гръцката общност в Токай, Австрия, от 1719 до 1724 година. В 1725 година епископ Калиник Поленински му дава титлата архимандрит.[1] По-късно става велик еклесиарх на Света гора и хорепископ поленински и вардарски (Πολυανής και Βαρδάρων).[2]

В 1731 година Патриаршията изпраща Теоклит в германските държави и оттам в Русия, за да събира пари. По време на пътуванията си Теоклит се запознава с европейските политически и социални събития, следи дейността на европейската дипломация и социално-политическите последици на Реформацията, проблемите на гръцката диаспора в Европа - на Менорка, късето е свещеник и учител, в Германия и в Русия. Междувременно Теоклит завърщва образованието си в Италия, Германия и Швеция,[3] като научава латински, немски и други европейски езици.[2] При обиколките си Теоклит се опитва да създаде революционни настроения в гръцките колонии и филелински чувства в европейското обшествено мнение.[3]

След обиколките си из Европа се завръща в Македония, но през 1741 година отново заминава за Дрезден и след това за Лайпциг, по покана на гръцката колония в Саксония. През 1743 година в Лайпциг основава първата православна църква в града[1] - „Света Троица“, днес „Свети Георги“, на която става пръв свещеник.[2]

ТворчествоРедактиране

„Sacra Tuba“Редактиране

 
„Sacra Tuba Fidei Apostolicae, Sanctae, Oecumenicae ac Orthodoxae Graecanae Orientalis Ecclesiae Christi“

Теоклит е автор на един доклад върху православието и уязвимостта на Западната църква, издаден през 1736 година под заглавието „Sacra Tuba Fide I Apostolicae, Sanctae, Oecumenicae ac Orthodoxae Graecanae Orientalis Ecclesiae Christi“. Книгата е написана специално за западна публика като отговор на най-популярните въпроси за православието. В книгата има забележителна сгъната панорама на Света гора, принтирана върху фин лен или хартия. Според съвременника Якоб Елснер (Jacob Elssner, Neueste Beschreibung derer Griechischen Christen in der Türckey, 1737) книгата е отпечата в Стокхолм, но и има мнения, че е оптечатана в Германия, тъй като неин немски превод (Die Heilige Posaune des Glaubens), очевидно под надзора на самия Теоклит, излиза още същата година в Нойбранденбург.[3][4]

„Видение на Агатангелос“Редактиране

Най-известното произведение на Теоклит е измисленото пророчество „Видение на Агатангелос“, чийто текст с различни вариации широко циркулира из гръцките земи, както в ръкописи, така и като брошура, вероятно отпечатана от Ригас Фереос в 1750 година във Виена[5] и отново в Атина през 1837 година и Ермуполи в 1838 година.[2] Произведението играе важна роля по време на Гръцката война за независимост.[3] Теоклит претендира, че е превод от италианската версия на гръцка книга, отпечатана в Месина през 1279 година и съдържаща предсказанията на монаха Агатангелос, също измислен автор от XIII век.[3]

Теоклит е автор и на други произведения, като „Диалог за света и живота“, „История на Иверския манастир“ (на латински) и една обширна история на гръцката църква.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Δημητρακόπουλος, Ανδρόνικος. Ορθόδοξος Ελλάς: ήτοι περί των Ελλήνων των γραψάντων κατά Λατίνων και περί των συγγραμμάτων αυτών. Εν Λειψίαι, Τύποις Μέτζγερ και Βίττιγ, 1872. с. 177. Посетен на 23 април 2016.
  2. а б в г д е Πολυείδης, Θεόκλητος. // Ygeiaonline.gr. Посетен на 22 април 2016.
  3. а б в г д е Continental books. Catalogue 1432. // Bernard Quaritch Ltd. Посетен на 22 април 2016.
  4. Δημητρακόπουλος, Ανδρόνικος. Ορθόδοξος Ελλάς: ήτοι περί των Ελλήνων των γραψάντων κατά Λατίνων και περί των συγγραμμάτων αυτών. Εν Λειψίαι, Τύποις Μέτζγερ και Βίττιγ, 1872. с. 178. Посетен на 23 април 2016.
  5. Καραμπελιάς, Γιώργος. O Ρήγας και η χρησμολογία. // 'Αρδην - Ρήξη. Посетен на 23 април 2016.
? поленински и вардарски хорепископ
(1725 – 1759)
Игнатий