Отваря главното меню

Теофилакт Лакапин (на средногръцки: Θεοφύλακτος Λακαπήνος) е патриарх на Константинопол от 2 февруари 933 г. до смъртта си през 956 г. [1][2]

Теофилакт Лакапин
Θεοφύλακτος Λακαπήνος
константинополски патриарх
Роден
Починал
Семейство
Баща Роман I Лакапин
Майка Теодора

БиографияРедактиране

Той е най-малкият син на византийския император Роман I Лакапин и неговата съпруга Теодора. Баща му планира да го направи патриарх още след смъртта на Николай Мистик през 925 година, но се изреждат още двама други патриарси и още две години с вакантен патриаршески пост, преди Теофилакт да стане на 16, за да го заеме. По това време или малко преди това Теофилакт е кастриран, за да се подпомогне с това кариерата му в църквата. Освен това баща му успява да осигури подкрепата на папа Йоан XI за издигането на Теофилакт на патриаршеския престол в Константинопол. Теофилакт е третият константинополски патриарх, който е син на император, и единственият, който става патриарх по време на царуването на своя баща. Неговото патриаршеско служение, продължило повече от 23 години, е необичайно дълго за този период от историята на Константинополската патриаршия. Освен парикимомена Василий Лакапин, Теофилакт е единственият представител на семейство Лакапини, който запазва височайшия си пост и след 945 г., когато фамилията е отстранена от властта.

Като патриарх на Константинопол Теофилакт Лакапин подкрепя стриктно политиката на баща си. Той дори изпраща църковни мисионери при маджарите, за да подпомогне дипломатическите усилия на империята в този регион в края на 40-е години на века. След детронирането на Роман Лакапин патриархът и паракимоменът Теофил организират заговор за връщането на му на престола, но заговорът им бил разкрит, а повечето заговорници са наказани.[3]

Църковната политика на Теофилакт Лакапин се придържа към принципите на икуменизма, за целите на което той поддържа близки отношения с патриарсите на Антиохия и Александрия. Освен това патриархът прави нововъведения в литургичния ритуал на Константинополската църква, засилвайки театралните елементи в него, което не се посреща добре от някои консервативни духовници от неговото обкръжение. Освен това на Теофилакт Лакапин се налага да изпраща лично напътствия на българския цар Петър, негов зет, за методите, които Българската държава и църква трябва да използват за борба срещу новопоявилата се Богомилска ерес.[4]

Критиците на Теофилакт Лакапин го описват като непочтителен човек, чиято главна страст са конете от огромната му лична конюшна. Страстта на патриарха стигала дотам, че той дори бил готов да си тръгне от божествената литургия в „Света София“, за да присъства на ожребването на любимата си кобила. Патриарх Теофилакт умира, след като пада от кон през 956 г.

БележкиРедактиране

  1. Catherine Cubitt (2003). Court Culture in the Early Middle Ages: The Proceedings of the First Alcuin Conference. University of York, Centre for Medieval Studies.
  2. Catherine Holmes (2005). Basil II and the Governance of Empire (976 – 1025). Oxford University Press.
  3. Продолжитель Феофана. Жизнеописания царей. Книга VI. // Восточная литература. Посетен на 2019-08-23.
  4. „Писмо на цариградския патриарх Теофилакт до българския цар Петър“ – Във: Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. Том I. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). с. 304 – 310.

ИзточнициРедактиране

Трифон I вселенски патриарх
(2 февруари 933 – 27 февруари 956)
Полиевкт I