Тепавци

селище в Северна Македония

Тепавци (на македонска литературна норма: Тепавци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Тепавци
Тепавци
— село —
„Св. Методий и Св. Кирил български просветители“ от „Света Богородица“ в Тепавци
„Св. Методий и Св. Кирил български просветители“ от „Света Богородица“ в Тепавци
40.9947° с. ш. 21.5592° и. д.
Тепавци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина848 m
Население25 души (2002)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Тепавци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Селечката планина, източно от град Битоля.

В XIX век Тепавци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е изписана от анонимен зограф в края на XIX век.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тепавци има 354 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тепавци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[3]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тепавци има 320 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 25 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 25
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Тепавци
Починали в Тепавци
  •   Атанас Вакрилов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  •   Атанас Георгиев Дечев, български военен деец, санитарен майор, доктор, загинал през Първата световна война[8]
  •   Диню Илиев Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  •   Паскал Димитров Чавдаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  1. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 298 - 299.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007 
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 309, л. 4
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 45, 46
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 14