Тѐплен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Теплен
България
41.4851° с. ш. 23.937° и. д.
Теплен
Област Благоевград
41.4851° с. ш. 23.937° и. д.
Теплен
Общи данни
Население447 души[1] (15 март 2024 г.)
34 души/km²
Землище1316 km²
Надм. височина792 m
Пощ. код2935
Тел. код07528
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ72268
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Кметство
   кмет
Валери Бекяров (Временен кмет)

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 466
Българи 60
Турци 11
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 393

География

редактиране

Село Теплен се намира в планински район. Разположено е на Бесленския рид. Най-високата точка в землището му е връх Тепленски връх - 980 метра, намиращ се на самата граница с Гърция при гранична пирамида номер 146.

В османски данъчен регистър за ленните владения в Западните Родопи и Сярско от 1499 - 1502 година се споменава, че населението на селото е било вече мюсюлманско.[3]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Теплен (Папа Вълкан) са регистрирани 78 лица.[4]

В XIX век Теплен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Теплен (Téplen) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Теплен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 360 души, всички българи-мохамедани[6] в 135 къщи.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Теплен има мюсюлманско мъжко население 156 души, което живее в 45 къщи.[8] През 1899 година селото има население 370 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[9]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Хюсеин Мехмед – Помацие и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 18-19
  4. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
  8. Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
  9. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.