Теплен
Тѐплен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.
| Теплен | |
  Теплен  Теплен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 447 души[1] (15 март 2024 г.) 34 души/km² |
| Землище | 1316 km² |
| Надм. височина | 792 m |
| Пощ. код | 2935 |
| Тел. код | 07528 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 72268 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ; 2007) |
| Кметство – кмет | Валери Бекяров (Временен кмет) |
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 466 |
| Българи | 60 |
| Турци | 11 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 393 |
География
редактиранеСело Теплен се намира в планински район. Разположено е на Бесленския рид. Най-високата точка в землището му е връх Тепленски връх - 980 метра, намиращ се на самата граница с Гърция при гранична пирамида номер 146.
История
редактиранеВ османски данъчен регистър за ленните владения в Западните Родопи и Сярско от 1499 - 1502 година се споменава, че населението на селото е било вече мюсюлманско.[3]
В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Теплен (Папа Вълкан) са регистрирани 78 лица.[4]
В XIX век Теплен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Теплен (Téplen) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Теплен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 360 души, всички българи-мохамедани[6] в 135 къщи.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Теплен има мюсюлманско мъжко население 156 души, което живее в 45 къщи.[8] През 1899 година селото има население 370 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[9]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Хюсеин Мехмед – Помацие и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 18-19
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
- ↑ Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
