Тигил
Тигил (на руски: Тигиль) е село на полуостров Камчатка, административен център на Тигилския район на Камчатския край на Руската федерация. Влиза в състава на общината от селски тип „село Тигил“. Население – 1960 души (2007).[1] Има летище.
| Тигил Тигиль | |
| — село — | |
  Тигил  Тигил | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Камчатски край |
| Район | Тигилски район |
| Площ | 2,073 km² |
| Население | 1571 души (2016) 758 души/km² |
| Основаване | 1747 г. |
| Пощенски код | 688600 |
| Телефонен код | ++7 41545 |
| МПС код | 41, 82 |
| Часова зона | UTC+12:00 |
География редактиране
Селото е разположено в северозападната част на полуостров Камчатка, на река Тигил, на 48 km от вливането ѝ в Охотско море. Разстоянието от Тигил до село Палана по права линия е 165 km, до Петропавловск Камчатски – 523 km.
История редактиране
Река Тигил има изключително важно стратегическо значение в активно започналия в началото на 18 век процеса на усвояване на полуострова. През реката преминават магистралните пътища по западния бряг на Камчатка. Още преди руския период, река Тигил е един от основните пътища, свързващи северозападна Камчатка с централната част на полуострова и източния бряг. Това обстоятелство предизвика необходимостта от строителството на крепост. Първото селище на мястото на съвременното село се появява през 1747 г.,[2] а през 1751 – 1752 г. е построен Тигилската крепост, по-късно многократно обновявана. Тя е разположена на десния бряг на Тигил, на тридесет версти от устието ѝ.
В Централния Държавен исторически архив е запазен план на крепостта от края на 18 век. Територията на крепостта заема площ от около 2,5 хиляди квадратни метра и е оградена с дървена правоъгълна палисада с остри ъгли – контрафорси, защитавани от оръдия. В нея са построени казарми, складове за кожи и църква. Източната и западната врати на крепостта излизат към селища, където са живели „военни служители“ и различни други хора, включително корякски семейства. Тигилската крепост е заобиколена от гори: бреза, топола, елша. В периода 1783 – 1786 г. в нея се помещава администрацията на Акланския уезд.
Към края на 18 век, крепостта вече губи първоначалното си предназначение, укрепленията ѝ започват да се рушат. През 1810 г., пристигналият руски мореплавател Василий Головнин пише:
„В крепостта има стара дървена църква, къща на началника, във всичко наподобяващи намиращите се в Петропавловското пристанище, няколко хамбара и казарми, а около крепостта са разпръснати тук-там няколко десетки къщички и колиби. Местните жителите се състоят от мещани, пенсионирани унтерофицери, войници и казаци“.
През 60-те години на 18 век крепостта е свързана с дейността на капитан Тимофей Шмалев, виден изследовател на Камчатка. През 20-те години на 19 век тук служи като комендант капитан-лейтенант Павел Кузмишчев, събирач на камчадалска лексика, автор на бележки за флората на полуострова. Кузмишчев провежда в Тигил обширни аграрни опити, преподава в организираното от него местно училище.
Към началото на 20 век село Тигил е най-голямото населено място в северозападната част на Камчатка.
Население редактиране
| Година | Брой жители |
|---|---|
| 2002 | 2132 |
| 2012 | 1673 |
| 2014 | 1664 |
| 2016 | 1571 |
Източници редактиране
- ↑ Информация за общините в Камчатски край, архив на оригинала от 26 февруари 2012, https://www.webcitation.org/65kMdFDjD?url=http://www.kamchatka.gov.ru/old/index.php?option=com_docman, посетен на 15 ноември 2016
- ↑ Населени места на Камчатка (дата на възникване, наименование, преименуване; кратка топонимика).
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тигиль (село)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |