Тип 69 (китайски танк)

Тип 69
	Тип 69
Тактико-технически данни
Тип	ОБТ
История на производство и служба
Опитен образец	1974 г.
На въоръжение	1982 – до днес
На въоръжение в	Бангладеш, Зимбабве, Иран, Мианмар, Пакистан, Судан, Тайланд, Шри Ланка
Габаритни характеристики
Тегло	36,7 t
Дължина	9,125 m
Ширина	3,27 m
Височина	2,4 m
Основно въоръжение	100 мм нарезно оръдие
Допълнително въоръжение	2х7,62 мм картечници; 12,7 мм зен. картечница (500 патрона)
Технически данни
Силова установка	12-цилиндров дизелов 12150L-7BW; 582 к.с.
Окачване	торсионно
Макс. скорост	50 km/h (по шосе); 22-27 km/h (прес. терен)
Запас от ход	420 km (по шосе); ? km (прес. терен)
Ширина на ров	2,7 m
Вертикално препятствие	0,8 m
Екипаж	4 души
	Тип 69 в Общомедия

Тип 69 е първият изцяло китайски основен боен танк. Той представлява подобрен вариант на по-ранния Тип 59, който е директно копие на съветския Т-54А. Тип 69 включва редица подобрения по двигателя, системите за управление на огъня, сензорното оборудване и балистическите изчислителни системи. По-късно е разработен подобрен модел със 105-милиметрово нарезно оръдие, означен като Тип 79. Танкът и в двата си варианта са изнасян в големи количества за няколко държави, но в китайската армия се използва в много малки бройки.

Разработка и описание редактиране

През 1963 година завод 617 разработва проект за нов заместник на танковете Тип 59, но хаосът, причинен от Културната революция забавя работата по него значително. При китайско-съветския пограничен конфликт от 1969, китайските войски пленяват съветски Т-62, който впоследствие бива изучен внимателно, а редица от модерните му компоненти са копирани и вградени в дизайна на Тип 69. Дизайнът е финализиран през 1974.

Базовият модел на Тип 69 е въоръжен с двойно стабилизирано 100-милиметрово гладкостволно оръдие, проектирано и произвеждано в Китай, способно да изстрелва подкралибрени кинетични снаряди. Допълнителните прибори включват лазерен далекомер и инфрачервен илюминатор. Бронята е изцяло стоманена, като при Тип 59. Бойното отделение е сравнително тясно, и това може да затрудни работата на екипажа. Въпреки тези нововъведения, базовият модел още от началото е остарял в сравнение с тези в армиите от Източния блок и НАТО, вследствие на което бързо е изтеглен от употреба.

Подобреният втори вариант, Тип 69-II, е въоръжен със 100 милиметрово нарезно оръдие, подобно на това при Тип 59. Двигателят е сменен с по-мощен, на веригите са поставени гумени тампони, а в задната част на купола има добавено складово отделение. Този вариант бива успешно изнасян за редица страни от Третия свят. През 1980-те Ирак е най-масовият потребител на танка, с над 1000 машини в експлоатация с иракската армия.

Със стоплянето на отношенията между КНР и Запада, китайските инженери получават достъп до редица модерни западни технологии за модернизация. Съвместен британско-китайски екип довежда до появата на варианта Тип 69-III, или Тип 79. Този модел е въоръжен с широко разпространеното британско 105-милиметрово нарезно оръдие L7 (използвано на първоначалните варианти на М1 Ейбрамс), СУО Маркони и системи за нощно виждане. Тип 79 е приет на въоръжение в ограничени количества в края на 80-те години.

Употреба редактиране

Поразен Тип 69 в Ирак

Китай продава на Ирак близо 1000 танка Тип 69, част които иракчаните преработват, подсилвайки челната им броня с допълнителни стоманени листове. Тази модификация е известна като Тип 69QM. През 1991 иракските Тип 69 виждат много повече сражения отколкото Асад Бабил на Републиканската гвардия. През 2003 иракчаните също използват голям брой Тип 69, а иракската модификация е била използвана в битката край Насирия, когато загиват 11 войници от американската 507-а армейска рота. Два Тип 69 унищожават най-малко четири машини на 507-а рота, вкл. и брониран камион, който бива премазан от единия танк.^[1] Още четири танка откриват непряк огън по конвой на рота Чарли от Първи батальон на американската морска пехота, унищожавайки няколко амфибийни бронирани машини AAV.

Варианти редактиране

Тип 69: Първоначален дизайн, базиран изцяло на Тип 59, с по-мощен двигател 580 к.с., 100-мм гладкостволно оръдие, с китайски инфрачервен илюминатор и лазерен далекомер.

Тип 69-I: Прототип с компоненти от пленения съветски Т-62, като инфрачервения илюминатор „Луна“ и автоматично активираща се ЯХБЗ.

Тип 69-II: Основен производствен вариант, включващ:

100-милиметрово нарезно оръдие;
Нова СУО
двуосна система за стабилизация;
оптичен прибор за стрелеца;
лазерен далекомер;
балистически компютър;
Радио Тип 889;
вериги с гумени тампони;
димни гранатомети;
складови отделения на купола;

Този вариант се произвежда по лиценз в Пакистан, а в Тайланд е познат под означението Тип 30. Съществува и команден вариант с полеви телефон, радио антена и друго комуникационно оборудване.