Титан 34D
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (2022-11-01) |
Титан 34D | ||
---|---|---|
Описание | ||
Предназначение | ракета-носител | |
Продължителност | 1965 – 1982 | |
Националност | САЩ | |
Оператор | USAF | |
Производител | Мартин | |
Технически данни | ||
Височина | 50 м. | |
Диаметър | 3,05 м. | |
Маса | 723 490 кг. | |
Степени | 3 – 4 | |
Товароносимост | 14 515 кг. | |
Гориво | аерозин | |
Окислител | диазотен тетраоксид | |
Оперативна история | ||
Първи старт | 30 октомври 1982 | |
Последен старт | 4 септември 1989 | |
Стартове | 15 | |
Успешни | 12 | |
Неуспешни | 3 |
Титан 34D (на английски: Titan 34D) е американска тристепенна ракета-носител. Шеста, последна версия на ракетата – носител Титан III.
Предназначение редактиране
Титан 34D е проектирана на базата на ракетата Титан IIIC. Разликата между Титан IIIC и Титан 34D е в по-мощните твърдогоривни бустери използвани в нулевата степен на последната. Използвана е за извеждане на редица сателити предимно с военно приложение. След като USAF заменят ракетата с по-мощния носител Титан IV, Титан 34D е превърната в комерсиална ракета-носител, която извежда няколко комуникационни сателита и космическия кораб на НАСА Марс Обзървър. Тази модификация на ракетата е с по-голям аеродинамичен обтекател и е известна като Титан 34Ds. Между октомври 1982 и септември 1989 г. са осъществени 15 изстрелвания, от които 12 са успешни. На разположение на конструкторите са и по-съвременните ускорителни степени IUS (на английски: Inertial Upper Stage) и TOS (на английски: Transfer Orbit Stage), които заменят при някои от мисиите ускорителния блок Транстейдж. Подобрена е авиониката и системите за управление на полета. На 18 април 1986 г. (само три месеца след катастрофата на космическата совалка Чалънджър) става една от най-тежките катастрофи в американската аерокосмическа история. Ракетата – носител Титан 34D се взривява при опит за стартиране на разузнавателен сателит KH-9. Експлозията става само осем секунди след старта и нанася тежки повреди на кулата за стартиране. По земята се посипват горещи отломки от разрушената ракета и големи количества токсично ракетно гориво.
Спецификация редактиране
Нулева степен редактиране
- Височина: 27,56 м.
- Максимално тегло: 251 427 кг.
- Сухо тегло: 40 827 кг.
- Двигатели: 2 x UA1206
- Тяга: 5227 kN
- Специфичен импулс: 265 секунди
- Време за работа: 114 секунди
- Гориво: твърдо
Първа степен редактиране
- Височина: 23,99 м.
- Максимално тегло: 139 935 кг.
- Сухо тегло: 7000 кг.
- Двигател: LR-87-11
- Тяга: 2413 kN
- Специфичен импулс: 302 секунди
- Време за работа: 161 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Втора степен редактиране
- Височина: 23,99 м.
- Максимално тегло: 37 560 кг.
- Сухо тегло: 2900 кг.
- Двигател: LR-91-11
- Тяга: 460,3 kN
- Специфичен импулс: 316 секунди
- Време за работа: 230 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Трета степен – Транстейдж редактиране
- Двигатели: 2 х AJ-10-138
- Тяга: 71,2 kN
- Специфичен импулс: 319 секунди
- Време за работа: 440 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Krebs, Gunter. „Titan-3D“. Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
- Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.