Заберново
Заберново е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.
| Заберново | |
|---|---|
  Заберново  Заберново |
|
| Общи данни | |
| Население | 123 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 35,959 km² |
| Надм. височина | 262 m |
| Пощ. код | 8367 |
| Тел. код | 05958 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 30020 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община - кмет |
Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ) |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Село Заберново се намира в Странджа планина на открит южен склон спускащ се от Босненското било към долината на река Велека. 68 km е разстоянието до Бургас, 44 km до общинския център Малко Търново по пътя през село Граматиково. Селото влиза в територията на Природен парк Странджа.
ИсторияРедактиране
Старото име на селото е Заборна. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Заберново силно пострадва. Всичките 85 къщи са ограбени, а населението е избягало[1]. Към 1926 г. то има 333 жители.[2]
ЗабележителностиРедактиране
- Църква „Свети Лука“ (17-18 век), най-стария храм във вътрешността на Странджа[2]
- Калето, развалини на крепост[3]
- Долмени от 10 век пр.н.е.[2]
Параклис Св. Георги, построен през 1912 – 1913 г. от местни жители, в едната стена на параклиса има зазидан каменен блок, на който е изобразен тракийски конник. Местните хора вярват, че това е Св. Георги Победоносец.
Редовни събитияРедактиране
Малкото останали местни жители всяка година почитат 15 август – Света Богородица. До параклис на 3 km от селото те приготвят курбани в нейна чест и за да се помолят за здраве и спокоен живот.
Всяка година в последната седмица от август се провежда местния събор, на които по традиция идват всички родени, израснали или свързани по някакъв начин със селото. Техният брой намалява с всяка година.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Заберново
- Горо Горов (1905 – 1999), етнограф и фолклорист
- Дядо Благо (1864 – 1938), псевдоним на Стоян Русев, детски писател
- Киряк Балиев, деец на ВМОРО, секретар на заберновския революционен комитет[4]
- Константин Мавроганов, деец на ВМОРО, ръководител на заберновския революционен комитет[5]
- Петър Горов (1872 – 1956), революционер, деец на ВМОРО
- Стоян Георгиев – Батето, деец на ВМОРО[6]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ а б в Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ www.clubextreme.org
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 406.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.14