Тодор Монов Тодоров е български писател и сценарист.

Тодор Монов
български писател и сценарист
Роден
Починал
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е на 6 юни 1928 г. в село Дерманци, Ловешко, в семейство на учители.[1] Внук е на Христо Чернопеев.[2]

Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1950 г. През 1962 – 1963 г. специализира кинодраматургия във ВГИК, Москва.[1]

През 1955 г. е специален кореспондент на Радио София за Баташкия водносилов път. От декември 1959 г. работи като редактор в Българска кинематография. Драматург е на Варненския театър „Ст. Бъчваров” (1964). От 1972 до 1990 г. е сценарист към Студията за игрални филми.[1] Публикува от 1947 г. –разказ във в. „Народна младеж”. Пише очерци и разкази за печата и радиото.[1]

Член на БКП. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1970 – 1972), член на Съюза на българските писатели.[1]

Умира на 2 септември 1996 г. в Хисаря, като сам слага край на живота си.[1]

  • Вълнения (разкази, 1958)
  • Смърт няма (роман, 1960, 1986)
  • Вярност (повест, 1968)
  • Снежен човек (роман, 1976)
  • Вярност. Снежен човек (1978, 1988)
  • Брегът и терасата (1988)

Филмография

редактиране
  1. а б в г д е Тодор Монов // literaturensviat.com.
  2. Андонова, Нина. Разказано ми за Гоцевия род // Исторически преглед. Илинденски-Преображенско въстание 1903 - 1983 XXXIX (3). 1983. с. 123.

Външни препратки

редактиране