Тодор Стоянов (просветен деец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Стоянов.
Тодор Стоянов Кръстев е български просветен, културен, обществен деец и революционер.[1]
| Тодор Стоянов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Биография
редактиранеТодор Стоянов е роден на 24 януари 1888 година в град Скопие, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в родния си град и в Цариград, където през 1908 година завършва Българската духовна семинария. През същата година е назначен за учител в Радовиш, където учителства една година. През 1909 - 1911 е учител във Валовища. Тук се включва активно в дейността на Българския учителски съюз в Турция и е избран за председател на учителското дружество „Пробуда“ във Валовища. От 1911 година Стоянов е назначен за учител в Петрич, където трайно се установява и учителства до 1940 година.[1][2]
Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е избран в ръководството на Петричкия революционен комитет.[1][2]
От 1911 година Стоянов е ръководител и деригент на оркестър „Струна“. След освобождението на Петрич от османска власт през 1912 година е член на околийското ръководство.[1] Стоянов е един от основателите, кръстник и пръв председател (1914 – 1919) на читалище „Братя Миладинови“ в Петрич.[3][1] Към 1931 година е член на настоятелството на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града.[4] През периода 1934 - 1940 година е директор на петричката прогимназия „Гоце Делчев“. Ползва се с авторитет пред гражданството и властите и с това допринася за подобряване на материалната база на училищата и за разширяване на просветната и културната дейност в града. Награден е с орден „За гражданска заслуга“ V степен.[1]
Умира на 18 януари 1975 година в София.[1] Негов зет е комунистическият деец Горан Ангелов.
Името „Тодор Стоянов“ носи улица в Петрич.
Външни препратки
редактиране- 50 години от смъртта на Тодор Стоянов (24.01.1888–18.01.1975), petrichhistorymuseum.bg
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 294.
- ↑ а б Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 25 октомври 2020 г.
- ↑ Народно читалище „Братя Миладинови - 1914“ - Петрич.
- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 853.