Тодор Чомов
Тодор Стоянов Чомов е участник в Българското опълчение,[1] спасител на Самарското знаме.[2]
| Тодор Чомов | |
| български опълченец | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Чомов е роден през 1857 година в село село Брацигово, което тогава е в Османската империя. Роден е в бедното земеделско семейство[1] на Здравка и Стоян[2] от рода Чомови, преселил се в края на XVIII век в Брацигово от костурското село Слимница.[3] Останал сирак, за него се грижи поп Сокол.[2] Съвсем млад заминава за Румъния със свой роднина, на когото помага в търговската дейност, а по-късно работи в гостилница като слуга. След това става подковач.[1]
След избухването на Руско-турската война заминава за Браила и на 4 май 1877 година се записва като доброволец в III дружина на Българското опълчение.[1] Забележително е участието му в боя при Стара Загора като един от участниците в спасяването на Самарското знаме на 19 юли 1877 година.[2] Тежко ранен е в тежките боеве на Шипка през август 1877 година[1] и е изпратен на лечение в Русия. След оздравяването си отново постъпва в бойната си част.[2] Носител е на Знак за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен,[1] както и на златна чаша, подарък от руския император Александър II.[2] Уволнен е на 25 юни 1878 година.[1]
След войната се връща в Брацигово, където до 1895 година е горски пазач, а след това подковач. Умира в Брацигово на 27 април 1927 година.[1]
В Брацигово на дома му е поставена негова паметна плоча.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 342.
- ↑ а б в г д е ж Аджеларова, Живка. Защо Забравата поглъща историята ни? // Априлци LVII (862). Брацигово, 25 февруари 2021. с. 2.
- ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.