Тодювци

българско село

То̀дювци е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

Село Тодювци през зимата
Тодювци
Общи данни
Население55 души[1] (15 декември 2023 г.)
1,05 души/km²
Землище52,651 km²
Надм. височина496 m
Пощ. код5094
Тел. код06151
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ72607
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)

География редактиране

Село Тодювци се намира в Елено-Твърдишка планина, на около 50 километра в югоизточна посока от град Велико Търново и около 10 километра от град Елена в посока Твърдишкия проход. Разположено е в малка затворена долина, обградена от високи гористи хълмове, на двата бряга на река Веселина при вливането на река Равненка в нея. Околностите му са много красиви. Около селото на различни разстояния са разположени села [2] с по 10 – 20 къщи. Местността е удобна за туризъм, билкарство, гъбарство, лов и риболов. Красивата местност, реката и гостоприемството на местните жители изкушават хора от цялата страна да заменят морето с къмпингуване под звездите.

История редактиране

Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век пресѐления от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къща западно от местността „Юрта“. По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността „Тодюва лъка“, където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки [3]. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.

В книгата на Петранка Дацкова-Луканчевска "Големият Дацков род – клонесто дърво в полето с жилави балкански корени” пише следното:

"В годините през първата половина на 15-ти век, историята ни дава сведения за едно заселване на хора със свободолюбив дух... и прадядото на нашите прадеди дядо Тодю, неизвестно откъде се е изселил и се заселил на юрта. Предпочел, както мнозина, свободата, въпреки несгодите на живота... Такова е съдържанието на материала, отпечатан във в-к „Кичук Букурещки новини", бр. 1/1933 г. издаван в с. Тодювци."

 
Къща на Коста Горбанов в Тодювци

До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махали, намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване, през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючук Букурещ (Малък Букурещ).

 
Имената на участниците във Велчовата завера

Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани [4] водели жетвари и косачи в Южна България „на руманя̀“. Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.

Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера (1835 г.), като дава 22 жертви.


Религии редактиране

 
Храм "Успение на Пресвета Богородица" в Тодювци

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1858 година.

Обществени институции редактиране

Училище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. А през 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.

На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище „Надежда“. Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.

Културни и природни забележителности редактиране

 
Читалище "Надежда"

Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през 1858 г. Читалище „Надежда“ навърши 100 години през 2004 г. Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия, песни и танци, с много гости от цяла България.

През селото минава р. Веселина, която след около 10 км се влива в язовир Йовковци – основния източник на питейна вода за Велико Търново.

Редовни събития редактиране

Ежегодният събор на селото се провежда през последната събота от месец август. Събират се около 100 - 120 човека. Освен с родови срещи, той е известен с футболния мач между отборите на село Тодювци и село Дрента, а вечерта завършва с вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.

Други редактиране

 
Паметник на загиналите във войните от Тодювци

През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сградата на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и Юрдан Ненов.


Петранка Дацкова е Заслужил деятел на културата, носител на орден „Кирил и Методий“, I и II степен, тя е първият носител на наградата „Никола Икономов“ в Разград.

Източници и бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Махали до влизането в сила на Закон за административно-териториалното устройство на Република България (обн. ДВ, бр. 63 от 1995 г.), според § 7, т. 3 от чиито Преходни и Заключителни разпоредби „3. Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села“.
  3. Караджейка – малка воденица, в която се мели обикновено черно брашно.
  4. Драгоманин – в миналото – мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представя техните интереси и искания пред работодателя; драгоман.

Външни препратки редактиране