Тодювци
То̀дювци е село в Северна България, община Елена, област Велико Търново.
| Тодювци | |
  Тодювци  Тодювци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 1,07 души/km² |
| Землище | 52,651 km² |
| Надм. височина | 496 m |
| Пощ. код | 5094 |
| Тел. код | 06151 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 72607 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
| Тодювци в Общомедия | |
География
редактиранеСело Тодювци се намира на около 30 km югоизточно от областния център град Велико Търново и около 5 km юг-югозападно от общинския център град Елена. Разположено е в Елено-Твърдишка планина, в долината на течащата на север река Веселина. Реката тече покрай селото от запад и от север, където в нея се влива течащ от източната страна на селото неин десен приток. Долинните склонове са гористи. Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 429 m, на юг нараства до около 440 m, а на североизток при устието на притока на река Веселина намалява до около 410 m.
Общински пътища водят от село Тодювци:
- на север покрай селата Султани, Карандили и Мирчовци и през село Багалевци до град Елена и връзка там с третокласния републикански път III-662 (Твърдица – Елена);
- на югоизток през селата Веселина и Мариновци до връзка с третокласния републикански път III-662;
- на юг през селата Добревци, Пейковци и Дрента до село Горни край.
Землището на село Тодювци граничи със землищата на: град Елена на север; село Буйновци на североизток; град Твърдица на юг-югоизток (граничен участък около 170 m); село Дрента на юг; село Войнежа на запад; село Средни колиби на запад-северозапад; село Шилковци на северозапад; село Яковци на север-северозапад.[2]
Населението на село Тодювци, наброявало 271 души при преброяването към 1934 г., постепенно намалява до 135 към 2000 г. и 53 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 50 лица, за 48 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]
История
редактиранеСело Тодювци е в България от 1878 г., след Освобождението ѝ.[5]
В списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. Тодювци е записано като „градец“[6] с население 2457 души.[7] В Списъка на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи (отпечатан през 1891 г.), фигурира Тодювска селска община (с общо 967 жители), включваща следните 11 махали: Аплаци с 19 жители; Багалевци със 100 жители; Бейковци със 116 жители; Дуковци с 59 жители; Карандили с 57; Киревци със 100 жители; Мирчовци с 28 жители; Папратлива със 172 жители; Райновци с 46 жители; Султани с 60 жители; Тодювци с 210 жители.[8] От началото на 20 век споменаваното до тогава предимно като махала Тодювци се посочва неизменно като село.
Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век пресѐления от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къща западно от местността „Юрта“. По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността „Тодюва лъка“, където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки [9]. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.
В книгата на Петранка Дацкова-Луканчевска „Големият Дацков род – клонесто дърво в полето с жилави балкански корени“ пише следното:
“В годините през първата половина на 15-ти век, историята ни дава сведения за едно заселване на хора със свободолюбив дух... и прадядото на нашите прадеди дядо Тодю, неизвестно откъде се е изселил и се заселил на юрта. Предпочел, както мнозина, свободата, въпреки несгодите на живота... Такова е съдържанието на материала, отпечатан във в-к „Кичук Букурещки новини", бр. 1/1933 г. издаван в с. Тодювци."
До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махали, намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване, през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючук Букурещ (Малък Букурещ).
Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани [10] водели жетвари и косачи в Южна България „на руманя̀“. Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.
Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера (1835 г.), като дава 22 жертви.
Религии
редактиране
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1858 година.
Обществени институции
редактиранеУчилище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. А през 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.
На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище „Надежда“. Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.
Културни и природни забележителности
редактиране
Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през 1858 г. Читалище „Надежда“ навърши 100 години през 2004 г. Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия, песни и танци, с много гости от цяла България.
През селото минава р. Веселина, която след около 10 км се влива в язовир Йовковци – основния източник на питейна вода за Велико Търново.
Красивите местности, реката и гостоприемството на местните жители привличат туристи и курортисти. Местността е удобна за туризъм, билкарство, гъбарство, лов и риболов.
Редовни събития
редактиранеЕжегодният събор на селото се провежда през последната събота от месец август. Събират се около 100 – 120 човека. Освен с родови срещи, той е известен с футболния мач между отборите на село Тодювци и село Дрента, а вечерта завършва с вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.
Други
редактиране
През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сградата на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и Юрдан Ненов.
Петранка Дацкова е Заслужил деятел на културата, носител на орден „Кирил и Методий“, I и II степен, тя е първият носител на наградата „Никола Икономов“ в Разград.
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справка към 18.09.2024 г. относно землищните граници в Кадастралната информационна система (КАИС) Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги. Кадастрална карта на България.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Тодювци., общ. Елена, обл. Велико Търново.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Тодювци., общ. Елена, обл. Велико Търново.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ТОДЮВЦИ. (Справка към 17 септември 2024.)
- ↑ Речник на българския език ГРАДЀЦ, мн. градовцѐ, м. Умал. от град; градче.
- ↑ Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт - Каталог. Българско Княжество - Статистическо Бюро, 1885. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.); стр. 67 (74), Тодювци гц.
- ↑ Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт - Каталог. Списък на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи; София, Държавна печатница, 1891 г.); стр. 165 (164), Тодювска селска:
- ↑ Караджейка – малка воденица, в която се мели обикновено черно брашно.
- ↑ Драгоманин – в миналото – мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представя техните интереси и искания пред работодателя; драгоман.
Външни препратки
редактиране- Средна Стара планина. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-040
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-040-2. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Сайт на община Елена
- Сайт на село Тодювци Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
