Томе Момировски (на македонска литературна норма: Томе Момировски) е писател, есеист, критик и преводач от Република Македония.

Томе Момировски
Томе Момировски
писател от Република Македония
Роден
Починал
20 март 2012 г. (84 г.)
Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика

Биография редактиране

Роден е на 4 април 1927 година в Кичево, тогава в Югославия. Завършва Философския факултет на Скопския университет. Главен редактор е на списанията „Иднина“ (Скопие), „Културен живот“ (Белград), на вестника „Млад борец“ (Скопие) и на Радио Скопие, както и редактор на списанията „Современост“, „Културен живот“ и „Погледи“ в Скопие.

Момировски е културен министър на Македония, председател на Културно-просветната общност на Македония, председател на Комисията за култура и изкуство на Съюзната конференция на Югославия. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1957 година и на Македонския ПЕН център.

Умира в Скопие на 20 март 2012 година.[1]

Творчество редактиране

  • Стреи и песоци (пътеписна проза, 1956),
  • Чекори (разкази, 1957),
  • Грешна недела (роман, 1961),
  • Неспокои (разкази и новели, 1969),
  • Години несоници (роман, 1972),
  • Културата, културните вредности и младината (есета, 1975),
  • Бреслики (повест, 1976),
  • Односи и синтези (есета и критики, 1978),
  • Културата и просторот (есета, 1979),
  • Акцијаши (роман, 1982),
  • Вишнеење (драма, 1983),
  • Искована песна (антология на македонска поезия, 1984),
  • Идеи и творештво (есета и критики, 1984),
  • Виделина (разкази и новели, 1984),
  • Охридска Талија (монодрама, 1985),
  • Коловратница (разкази, 1986),
  • Културна соработка и заедништво (монография, 1987),
  • Бела (повест за деца, 1987),
  • Избрани дела (в пет тома, 1987)
  • Крстопати (есеи и критики, 1990),
  • Светлоносецот од Преспа (биографично-есеистична книга за поета Мите Богоевски, 1992),
  • Чун (роман, 1992),
  • Ластари (разкази за деца, 1993),
  • Живописана земја (есеистично пътеписна проза, 1995),
  • Снежинки (приказки за деца, 1996),
  • По полноќ (роман, 1998)
  • Младбелина (поезия, 2000).

Носител е на наградите „11 октомври“, „13 ноември“, „Рациново признание“, „РТВ на СВП“, „Климент Охридски“ и „Мито Хадживасилев – Ясмин“.[2]

Бележки редактиране