Витиния

Витиния
	Витиния
322 пр.н.е. – 74 пр.н.е.
	Витиния, заобиколена от държавите на Диадохите, през 250 пр.н.е.
История	Римска република
	Витиния в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Витиния.

Витиния (на гръцки: Βιθυνία, Bithynia) е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.

География

Витиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море), планината Олимп (Keşiş Dağ), Parthenios (днес Bartan Su) от Пафлагония; на юг граничи с държавите Галатия, Фригия и Малоазийска Мизия.

Основните й градове са:

Халкедон
Хеленополис
Никомедия (днес Измит)
Никея (днес Изник)
Пруса (днес Бурса)
Прусиас ад Хипиум (днес Гемлик или Konuralp)

История

Местни владетели на Витиния

През 430 пр.н.е. Доидалсес става династ (самостоятелен владетел). Витиния запазва своята независимост от персийските сатрапи и по-късно се преобразува в царство.

Мала Азия през античността

Династи

Дидалс (435/4 пр.н.е.)
Ботир (?–377/6 пр.н.е.)
Бас (377/6 – 328 пр.н.е.)

Царе

Зипойт (328 – 280 пр.н.е.)
Никомед I (280 – 255/3 пр.н.е.)
Зиелас (ок. 250–ок. 230 пр.н.е.)
Прусий I (ок. 230 – 182 пр.н.е.)
Прусиа II (182 – 149 пр.н.е.),
Никомед II Епифан (149 – 128/7 пр.н.е.)
Никомед III Евергет (128/7–ок. 94 пр.н.е.)
Никомед IV Филопатор (ок. 94 – 74 пр.н.е.)

Под римска власт

Витиния става римска провинция, столица остава Никомедия. През 64 пр.н.е. се създава двойната провинция Витиния и Понт, Bithynia et Pontus. От 27 пр.н.е. до Марк Аврелий почти винаги е сенаторска провинция. Императорска провинция е няколко пъти при Клавдий и Нерон.

Витиния е управлявана от следните римски проконсули, прокуратори и легати за по 2 години:

Година	Проконсул	Прокуратор	Легат, Leg. aug. pr.pr.
61 – 59 пр.н.е.	C. Papirius Carbo
58 – 57 пр.н.е.	NN.
56/55 пр.н.е.	C. Caecilius Cornutus
49/48 пр.н.е.	Авъл Плавций
47 пр.н.е.	Гай Вибий Панза Цетрониан^[1]
46 – 28 пр.н.е.	NN.
27 пр.н.е.	Витиния сенаторска провинция
16 – 13 пр.н.е.			C. Marcius Censorinus^[2]
?	Thorius Flaccus^[3] (пр. 15)
?	Ap. Claudius Pulcher (пр. 15 г.)
?	L. Licinius (пр. 15)
14 – 15	Марк Граний Марцел
15 – 17?	L. Vedius Lepidus
18/19	P. Vitellius
20 – 41	NN (празно) ^[2]
41 – 43	? L. Min(i)dius Pollio
43 – 45	? L. Min(i)dius Balbus (мд. 42 и 47)
45 – 47	? L. Dunius Severus ^[2]
47 – 49	C. Cadius Rufus (49 съден за изнуда) ^[4]
49 – 51	P. Pasidienus Firmus (сл. 47/48) ^[5]	Iunius C(h)ilo I
51 – 53	?	Iunius C(h)ilo II ^[6]
53 – 55	?	Iunius C(h)ilo III ? (осъден за подкупи)
55 – 57 ?	? Ti. Attius Laco (между 54 и 59)
57 – 59	Тит Петроний ? (отлично служебно изпълнение) ^[7]	C. Iulius Aquila ^[8]
59 – 61	Марк Тарквиций Приск (61 осъден за изнуда) ^[9]
61 – 63	? L. Montanus (между 54 и 69)
63 – 65	?
65 – 67	?
67 – 69	?
ca. 70 – 71	M. Plancius Varus
ca. 71 – 72	M. Maecius Rufus
ca. 72 – 75	?
ca. 75 – 76	M. Salvidenus Asprenas
ca. 76 – 77	M. Salvidienus Proculus
ca. 77 – 79	? M. Plancius Varus (при Веспасиан)
ca. 79 – 80	Velius Paulus
ca. 80 – 82	?
ca. 82 – 83	? M. Minicius Rufus (между 81 и 96)
ca. 83 – 84	A. Bucius Lappius Maximus (между 81 и 96) ^[10]
ca. 84 – 85	Тиберий Юлий Целс Полемеан (между 81 и 96)
ca. 85 – 89	?
ca. 89 – 90	Луций Юлий Марин Цецилий Симплекс (между 81 и 96)
ca. 90 – 96	?
96 – 97	Tullius Iustus ^[11]
97 – 100	?
ca. 100 – 101	C. Iulius Bassus ^[12]
101 – 105	?
ca. 105 – 106	Varenus Rufus
106 – 108	?
ca. 108 – 109	P. Servilius Calvus
107 – 109	?
ca. 109 – 111		Maximus ^[13]	Г. Плиний Цецилий Секунд
111 – 114/115			Гай Юлий Корнут Тертул
114/115 – 134	?
ca. 134 – 136			C. Iulius Severus
142/143?	Q. Voconius Saxa Fidus
146/147?	L. Coelius Festus
um 160	Q. Cornelius Senecio Annianus
gegen 160	Q. Roscius Murena
	Витиния вероятно от Марк Аврелий импер. провинция.
ок. 162 – 166			Луций Хедий Руф Лолиан Авит
мд. 175 и 182	L. Albinius Saturninus
183	Severus
мд. 186 и 189			М. Дидий Север Юлиан (император 193)
193 – 194			Луций Фабий Цилон
198 – 199			Q. Tineius Sacerdos
?			M. Claudius Demetrius
между 202 и 205			Ti. Claudius Callipianus Italicus
			Елий Антипатер (при Септимий Север)
			Pollio (при Елагабал)
218			Caecilius Aristo
			C. Claudius Attalus Paterculianus
230/235			Луций Егнаций Виктор Лолиан
ок. 220?			М. Клодий Пупиен Максим (император 238)
220 – 298	NN.
ок. 299 до сл. 303			Сосиан Хиерокъл
305 – 355	NN
356	Фл. Евсебий^[14]
357	NN
380	* Hormisdas^[15]

Литература

Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens. von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3.
Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4.

Източници

↑ Cos. 43 пр.н.е.
↑ ^а ^б ^в Marek (2003) S. 48
↑ Marek (2003) S. 47
↑ Тацит, annalen 12, 22.
↑ Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.
↑ Дион Касий, 60, 33, 6
↑ Тацит, annalen 16, 18.
↑ лат. надпис CIL III 346
↑ Тацит, annalen 14, 46.
↑ Плиний, ep. 10,58,6.
↑ при Нерва, Plin. ep. 10,58,10.
↑ през 103 г. защитаван от Плиний.
↑ Plin. ep. 10,27,1 10,85,1
↑ consularis Bithyniae
↑ Амиан 26,8

[1] Cos. 43 пр.н.е.

[Marek_2003_S._48-2] а ^б ^в Marek (2003) S. 48

[3] Marek (2003) S. 47

[4] Тацит, annalen 12, 22.

[5] Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.

[6] Дион Касий, 60, 33, 6

[7] Тацит, annalen 16, 18.

[8] лат. надпис CIL III 346

[9] Тацит, annalen 14, 46.

[10] Плиний, ep. 10,58,6.

[11] при Нерва, Plin. ep. 10,58,10.

[12] през 103 г. защитаван от Плиний.

[13] Plin. ep. 10,27,1 10,85,1

[14] sularis Bithyniae

[15] Амиан 26,8

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]