Витиния

Витиния
	322 пр.н.е. – 74 пр.н.е.
	Витиния, заобиколена от държавите на Диадохите, през 250 пр.н.е.
История	Римска република
	Витиния в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Витиния.

Витиния (на гръцки: Βιθυνία, Bithynia) е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.

ГеографияРедактиране

Витиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море), планината Олимп (Keşiş Dağ), Parthenios (днес Bartan Su) от Пафлагония; на юг граничи с държавите Галатия, Фригия и Малоазийска Мизия.

ГрадовеРедактиране

Халкедон
Хеленополис
Никомедия (днес Измит)
Никея (днес Изник)
Пруса (днес Бурса)
Прусиас ад Хипиум (днес Гемлик или Konuralp)

ИсторияРедактиране

През 430 пр.н.е. Доидалсес създава династия. Витиния запазва своята независимост от персийските сатрапи.

Римска провинцияРедактиране

Витиния става римска провинция, столица остава Никомедия. През 64 пр.н.е. се създава двойната провинция Витиния и Понт, Bithynia et Pontus.

Витиния е от 27 пр.н.е. до Марк Аврелий почти винаги сенаторска провинция. Императорска провинция е няколко пъти при Клавдий и Нерон.

Списък на владетелите на ВитинияРедактиране

Мала Азия през античността

ДинастииРедактиране

Дидалс (435/4 пр.н.е.)
Ботир (?–377/6 пр.н.е.)
Бас (377/6 – 328 пр.н.е.)

ЦареРедактиране

Зипойт (328 – 280 пр.н.е.)
Никомед I (280 – 255/3 пр.н.е.)
Зиела (ок. 250–ок. 230 пр.н.е.)
Прусиа I (ок. 230 – 182 пр.н.е.)
Прусиа II (182 – 149 пр.н.е.),
Никомед II Епифан (149 – 128/7 пр.н.е.)
Никомед III Евергет (128/7–ок. 94 пр.н.е.)
Никомед IV Филопатор (ок. 94 – 74 пр.н.е.)

Римско времеРедактиране

През римското време Витиния е управлявана от римски проконсули, прокуратори и легати за по две години:

Година	Проконсул	Прокуратор	Легат, Leg. aug. pr.pr.
61 – 59 пр.н.е.	C. Papirius Carbo
58 – 57 пр.н.е.	NN.
56/55 пр.н.е.	C. Caecilius Cornutus
49/48 пр.н.е.	Авъл Плавций
47 пр.н.е.	Гай Вибий Панза Цетрониан^[1]
46 – 28 пр.н.е.	NN.
27 пр.н.е.	Витиния сенаторска провинция
16 – 13 пр.н.е.			C. Marcius Censorinus^[2]
?	Thorius Flaccus^[3] (пр. 15)
?	Ap. Claudius Pulcher (пр. 15 г.)
?	L. Licinius (пр. 15)
14 – 15	Марк Граний Марцел
15 – 17?	L. Vedius Lepidus
18/19	P. Vitellius
20 – 41	NN (празно) ^[2]
41 – 43	? L. Min(i)dius Pollio
43 – 45	? L. Min(i)dius Balbus (мд. 42 и 47)
45 – 47	? L. Dunius Severus ^[2]
47 – 49	C. Cadius Rufus (49 съден за изнуда) ^[4]
49 – 51	P. Pasidienus Firmus (сл. 47/48) ^[5]	Iunius C(h)ilo I
51 – 53	?	Iunius C(h)ilo II ^[6]
53 – 55	?	Iunius C(h)ilo III ? (осъден за подкупи)
55 – 57 ?	? Ti. Attius Laco (между 54 и 59)
57 – 59	Тит Петроний ? (отлично служебно изпълнение) ^[7]	C. Iulius Aquila ^[8]
59 – 61	Марк Тарквиций Приск (61 осъден за изнуда) ^[9]
61 – 63	? L. Montanus (между 54 и 69)
63 – 65	?
65 – 67	?
67 – 69	?
ca. 70 – 71	M. Plancius Varus
ca. 71 – 72	M. Maecius Rufus
ca. 72 – 75	?
ca. 75 – 76	M. Salvidenus Asprenas
ca. 76 – 77	M. Salvidienus Proculus
ca. 77 – 79	? M. Plancius Varus (при Веспасиан)
ca. 79 – 80	Velius Paulus
ca. 80 – 82	?
ca. 82 – 83	? M. Minicius Rufus (между 81 и 96)
ca. 83 – 84	A. Bucius Lappius Maximus (между 81 и 96) ^[10]
ca. 84 – 85	Тиберий Юлий Целс Полемеан (между 81 и 96)
ca. 85 – 89	?
ca. 89 – 90	Луций Юлий Марин Цецилий Симплекс (между 81 и 96)
ca. 90 – 96	?
96 – 97	Tullius Iustus ^[11]
97 – 100	?
ca. 100 – 101	C. Iulius Bassus ^[12]
101 – 105	?
ca. 105 – 106	Varenus Rufus
106 – 108	?
ca. 108 – 109	P. Servilius Calvus
107 – 109	?
ca. 109 – 111		Maximus ^[13]	Г. Плиний Цецилий Секунд
111 – 114/115			Гай Юлий Корнут Тертул
114/115 – 134	?
ca. 134 – 136			C. Iulius Severus
142/143?	Q. Voconius Saxa Fidus
146/147?	L. Coelius Festus
um 160	Q. Cornelius Senecio Annianus
gegen 160	Q. Roscius Murena
	Витиния вероятно от Марк Аврелий импер. провинция.
ок. 162 – 166			Луций Хедий Руф Лолиан Авит
мд. 175 и 182	L. Albinius Saturninus
183	Severus
мд. 186 и 189			М. Дидий Север Юлиан (император 193)
193 – 194			Луций Фабий Цилон
198 – 199			Q. Tineius Sacerdos
?			M. Claudius Demetrius
между 202 и 205			Ti. Claudius Callipianus Italicus
			Елий Антипатер (при Септимий Север)
			Pollio (при Елагабал)
218			Caecilius Aristo
			C. Claudius Attalus Paterculianus
230/235			Луций Егнаций Виктор Лолиан
ок. 220?			М. Клодий Пупиен Максим (император 238)
220 – 298	NN.
ок. 299 до сл. 303			Сосиан Хиерокъл
305 – 355	NN
356	Фл. Евсебий^[14]
357	NN
380	* Hormisdas^[15]

ЛитератураРедактиране

Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens. von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3.
Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4.

ИзточнициРедактиране

↑ Cos. 43 пр.н.е.
↑ ^а ^б ^в Marek (2003) S. 48
↑ Marek (2003) S. 47
↑ Тацит, annalen 12, 22.
↑ Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.
↑ Дион Касий, 60, 33, 6
↑ Тацит, annalen 16, 18.
↑ лат. надпис CIL III 346
↑ Тацит, annalen 14, 46.
↑ Плиний, ep. 10,58,6.
↑ при Нерва, Plin. ep. 10,58,10.
↑ през 103 г. защитаван от Плиний.
↑ Plin. ep. 10,27,1 10,85,1
↑ consularis Bithyniae
↑ Амиан 26,8

[1] Cos. 43 пр.н.е.

[Marek_2003_S._48-2] а ^б ^в Marek (2003) S. 48

[3] Marek (2003) S. 47

[4] Тацит, annalen 12, 22.

[5] Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.

[6] Дион Касий, 60, 33, 6

[7] Тацит, annalen 16, 18.

[8] лат. надпис CIL III 346

[9] Тацит, annalen 14, 46.

[10] Плиний, ep. 10,58,6.

[11] при Нерва, Plin. ep. 10,58,10.

[12] през 103 г. защитаван от Плиний.

[13] Plin. ep. 10,27,1 10,85,1

[14] sularis Bithyniae

[15] Амиан 26,8

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]