Витиния
- Вижте пояснителната страница за други значения на Витиния.
Витиния (на гръцки: Βιθυνία, Bithynia) е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.
Витиния | |
322 пр.н.е. – 74 пр.н.е. | |
Витиния, заобиколена от държавите на Диадохите, през 250 пр.н.е. | |
История | |
---|---|
Витиния в Общомедия |
География
редактиранеВитиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море), планината Олимп (Keşiş Dağ), Parthenios (днес Bartan Su) от Пафлагония; на юг граничи с държавите Галатия, Фригия и Малоазийска Мизия.
Основните й градове са:
- Халкедон
- Хеленополис
- Никомедия (днес Измит)
- Никея (днес Изник)
- Пруса (днес Бурса)
- Прусиас ад Хипиум (днес Гемлик или Konuralp)
История
редактиранеМестни владетели на Витиния
редактиранеПрез 430 пр.н.е. Доидалсес става династ (самостоятелен владетел). Витиния запазва своята независимост от персийските сатрапи и по-късно се преобразува в царство.
Династи
редактиранеЦаре
редактиране- Зипойт (328 – 280 пр.н.е.)
- Никомед I (280 – 255/3 пр.н.е.)
- Зиелас (ок. 250–ок. 230 пр.н.е.)
- Прусий I (ок. 230 – 182 пр.н.е.)
- Прусиа II (182 – 149 пр.н.е.),
- Никомед II Епифан (149 – 128/7 пр.н.е.)
- Никомед III Евергет (128/7–ок. 94 пр.н.е.)
- Никомед IV Филопатор (ок. 94 – 74 пр.н.е.)
Под римска власт
редактиранеВитиния става римска провинция, столица остава Никомедия. През 64 пр.н.е. се създава двойната провинция Витиния и Понт, Bithynia et Pontus. От 27 пр.н.е. до Марк Аврелий почти винаги е сенаторска провинция. Императорска провинция е няколко пъти при Клавдий и Нерон.
Витиния е управлявана от следните римски проконсули, прокуратори и легати за по 2 години:
Година | Проконсул | Прокуратор | Легат, Leg. aug. pr.pr. | |
---|---|---|---|---|
61 – 59 пр.н.е. | C. Papirius Carbo | |||
58 – 57 пр.н.е. | NN. | |||
56/55 пр.н.е. | C. Caecilius Cornutus | |||
49/48 пр.н.е. | Авъл Плавций | |||
47 пр.н.е. | Гай Вибий Панза Цетрониан[1] | |||
46 – 28 пр.н.е. | NN. | |||
27 пр.н.е. | Витиния сенаторска провинция | |||
16 – 13 пр.н.е. | C. Marcius Censorinus[2] | |||
? | Thorius Flaccus[3] (пр. 15) | |||
? | Ap. Claudius Pulcher (пр. 15 г.) | |||
? | L. Licinius (пр. 15) | |||
14 – 15 | Марк Граний Марцел | |||
15 – 17? | L. Vedius Lepidus | |||
18/19 | P. Vitellius | |||
20 – 41 | NN (празно) [2] | |||
41 – 43 | ? L. Min(i)dius Pollio | |||
43 – 45 | ? L. Min(i)dius Balbus (мд. 42 и 47) | |||
45 – 47 | ? L. Dunius Severus [2] | |||
47 – 49 | C. Cadius Rufus (49 съден за изнуда) [4] | |||
49 – 51 | P. Pasidienus Firmus (сл. 47/48) [5] | Iunius C(h)ilo I | ||
51 – 53 | ? | Iunius C(h)ilo II [6] | ||
53 – 55 | ? | Iunius C(h)ilo III ? (осъден за подкупи) | ||
55 – 57 ? | ? Ti. Attius Laco (между 54 и 59) | |||
57 – 59 | Тит Петроний ? (отлично служебно изпълнение) [7] | C. Iulius Aquila [8] | ||
59 – 61 | Марк Тарквиций Приск (61 осъден за изнуда) [9] | |||
61 – 63 | ? L. Montanus (между 54 и 69) | |||
63 – 65 | ? | |||
65 – 67 | ? | |||
67 – 69 | ? | |||
ca. 70 – 71 | M. Plancius Varus | |||
ca. 71 – 72 | M. Maecius Rufus | |||
ca. 72 – 75 | ? | |||
ca. 75 – 76 | M. Salvidenus Asprenas | |||
ca. 76 – 77 | M. Salvidienus Proculus | |||
ca. 77 – 79 | ? M. Plancius Varus (при Веспасиан) | |||
ca. 79 – 80 | Velius Paulus | |||
ca. 80 – 82 | ? | |||
ca. 82 – 83 | ? M. Minicius Rufus (между 81 и 96) | |||
ca. 83 – 84 | A. Bucius Lappius Maximus (между 81 и 96) [10] | |||
ca. 84 – 85 | Тиберий Юлий Целс Полемеан (между 81 и 96) | |||
ca. 85 – 89 | ? | |||
ca. 89 – 90 | Луций Юлий Марин Цецилий Симплекс (между 81 и 96) | |||
ca. 90 – 96 | ? | |||
96 – 97 | Tullius Iustus [11] | |||
97 – 100 | ? | |||
ca. 100 – 101 | C. Iulius Bassus [12] | |||
101 – 105 | ? | |||
ca. 105 – 106 | Varenus Rufus | |||
106 – 108 | ? | |||
ca. 108 – 109 | P. Servilius Calvus | |||
107 – 109 | ? | |||
ca. 109 – 111 | Maximus [13] | Г. Плиний Цецилий Секунд | ||
111 – 114/115 | Гай Юлий Корнут Тертул | |||
114/115 – 134 | ? | |||
ca. 134 – 136 | C. Iulius Severus | |||
142/143? | Q. Voconius Saxa Fidus | |||
146/147? | L. Coelius Festus | |||
um 160 | Q. Cornelius Senecio Annianus | |||
gegen 160 | Q. Roscius Murena | |||
Витиния вероятно от Марк Аврелий импер. провинция. | ||||
ок. 162 – 166 | Луций Хедий Руф Лолиан Авит | |||
мд. 175 и 182 | L. Albinius Saturninus | |||
183 | Severus | |||
мд. 186 и 189 | М. Дидий Север Юлиан (император 193) | |||
193 – 194 | Луций Фабий Цилон | |||
198 – 199 | Q. Tineius Sacerdos | |||
? | M. Claudius Demetrius | |||
между 202 и 205 | Ti. Claudius Callipianus Italicus | |||
Елий Антипатер (при Септимий Север) | ||||
Pollio (при Елагабал) | ||||
218 | Caecilius Aristo | |||
C. Claudius Attalus Paterculianus | ||||
230/235 | Луций Егнаций Виктор Лолиан | |||
ок. 220? | М. Клодий Пупиен Максим (император 238) | |||
220 – 298 | NN. | |||
ок. 299 до сл. 303 | Сосиан Хиерокъл | |||
305 – 355 | NN | |||
356 | Фл. Евсебий[14] | |||
357 | NN | |||
380 | * Hormisdas[15] |
Литература
редактиране- Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens. von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3.
- Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4.
Източници
редактиране- ↑ Cos. 43 пр.н.е.
- ↑ а б в Marek (2003) S. 48
- ↑ Marek (2003) S. 47
- ↑ Тацит, annalen 12, 22.
- ↑ Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.
- ↑ Дион Касий, 60, 33, 6
- ↑ Тацит, annalen 16, 18.
- ↑ лат. надпис CIL III 346
- ↑ Тацит, annalen 14, 46.
- ↑ Плиний, ep. 10,58,6.
- ↑ при Нерва, Plin. ep. 10,58,10.
- ↑ през 103 г. защитаван от Плиний.
- ↑ Plin. ep. 10,27,1 10,85,1
- ↑ consularis Bithyniae
- ↑ Амиан 26,8