Транссредиземноморски газопровод

Транссредиземноморският газопровод е газопровод за природен газ от Алжир през Тунис до Сицилия и оттам до континентална Италия. Удължението на газопровода чрез „TransMed“ доставя алжирски газ за Словения.

Транссредиземноморски газопровод
Gas pipelines across Mediterranee and Sahara map-en.svg
Карта на газопроводите през Средиземно море и Сахара.
Информация
СтранаАлжир, Тунис, Италия
Маршрутюг-север
НачалоХаси Р'мел, Алжир
ДоМинербио, Италия
Типприроден газ
ОператорСонатрак, Sergaz, TMPC
Дължина2 475 km
Капацитет30,2 милиарда кубически метра годишно
Транссредиземноморски газопровод в Общомедия

ИсторияРедактиране

Тръбопроводът от Алжир до Италия е предложен през 1960-те години. През 1969 г. е извършено предварително проучване за осъществимост, а през 1970 г. е първото проучване на маршрута. През 1974–75 г. са извършени технически изпитания на полагане на тръби в Средиземно море. През 1977 г. са подписани споразумения за доставка и транзит.[1]

Първата фаза на тръбопровода е изградена през 1978–1983 г., а втората фаза е през 1991–1994 г.[2] Капацитетът на газопровода е удвоен през 1994 г. През 2000 г. газопроводът е кръстен на Енрико Матеи.

През есента на 1997 г. терористична атака прекъсва газопровода в Алжир за пет дни.[1] Тръбопроводът е включен в Инициативата за критични външни зависимости от Съединените щати в дипломатическа телеграма, изтекла до УикиЛийкс.[3]

На 28 февруари 2010 г. е завършен нов участък от 549 километра в Бир ел Атер, област Тебеса, с който се очаква да увеличи транспортния капацитет със 7 милиарда кубически метра годишно.[4]

МаршрутРедактиране

Тръбопроводът води началото си от находището в Хаси Р'мел, Алжир и минава на 550 километра до границата с Тунис. В Тунис газопроводът се простира на 370 километра до Ел Хауария, в района на носът Бон, след което пресича широкия 155 километра Сицилийски пролив.[1][2] Стига до Мадзара дел Вало в Сицилия. Оттам тръбопроводът продължава 340 километра в Сицилия, 15 километра през Месинския проток и 1055 километра в континенталната част на Италия до Северна Италия с разклонение към Словения.[1]

ОператориРедактиране

На територията на Алжир оперира държавната компания „Сонатрак“, участъкът в Тунис е собственост на Sotugat (Тунизийска транстунизийска газопроводна компания) и се управлява от TTPC (Eni group, 100%). Участъкът през Сицилийския пролив се управлява от TMPC, съвместно предприятие на Eni и „Сонатрак“. Италианският участък се управлява от „Snam Rete Gas“.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Hayes, Mark H.. Algerian Gas to Europe: The Transmed Pipeline and Early Spanish Gas Import Projects. Working Paper #27 (PDF). // {{{journal}}}. Stanford University; Program on Energy and Sustainable Development, May 2004. с. 9–11. Посетен на 2014-02-26.
  2. Domenico Dispenza. International Pipelines across the Mediterranean. // Cross Border Gas Trade Issues Workshop. International Energy Agency, 2002-03-26.
  3. Viewing cable 09STATE15113, REQUEST FOR INFORMATION:CRITICAL FOREIGN DEPENDENCIES (CRITICAL INFRASTRUCTURE AND KEY RESOURCES LOCATED ABROAD). // WikiLeaks, 2009-02-18. Архивиран от оригинала на 2010-12-24.
  4. Algeria opens new Trans-Med gas pipeline section. // Magharebia.com, 2010-03-01.