Янтра

Вижте пояснителната страница за други значения на Янтра.

---

Янтра (в античността на латински: Iatrus, Ятрус) е река в Северна България, област Габрово – общини Габрово и Дряново, област Велико Търново – общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и област Русе – общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 285,5 km, която ѝ отрежда 7-о място сред реките на България. Река Янтра е третият по дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм.

Янтра
Река Янтра във Велико Търново
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България област Габрово община Габрово община Дряново област Велико Търново община Велико Търново Община Горна Оряховица община Полски Тръмбеш област Русе община Бяла (Област Русе) община Ценово
Дължина	285,5 km
Водосб. басейн	7862 km²
Отток	36,8 m³/s
Начало
Място	северното подножие на връх Атово падало, Шипченска планина, Стара планина
Координати	42°44′20.04″ с. ш. 25°25′06.96″ и. д.42.7389° с. ш. 25.4186° и. д.42.7389, 25.4186
Надм. височина	1220 m
Устие
Място	десен приток на река Дунав (на 536-и km) → Черно море
Координати	43°38′26.88″ с. ш. 25°34′13.08″ и. д.43.6408° с. ш. 25.5703° и. д.43.6408, 25.5703
Надм. височина	19 m
Ширина	105 m
Янтра в Общомедия

Река Янтра в Габрово пред паметника на Рачо Ковача

Изглед към река Янтра във Велико Търново

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1495 m) в Шипченска планина на Стара планина, на 1220 m н.в. До град Габрово тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.

След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като оттук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.

Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студена течението ѝ става северозападно и между селата Белцов, Джулюница, Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-и km), на 19 m н.в., на 1,7 km северозападно от село Кривина.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Янтра е 7861,6 km², което представлява 0,96% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

• на запад – с водосборните басейн на река Осъм и малкият приток на Дунав – река Барата;
• на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Камчия;
• на юг – с водосборния басейн на река Марица, по-точно с водосборния басейн на река Тунджа.

Водосборният басейн на Янтра е 5-ият по големина в България след тези на Марица, Струма, Искър и Тунджа и обхваща цялата територия на Габровска област, 90% от територията на Великотърновска област, малка част от Ловешка област и Сливенска област, около 40% от Търговишка област и югозападната част на Русенска област.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Янтра е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

• → Бялата река
• → Сивяк
• ← Моторски дол
• ← Баландовски дол
• → Паничарка
• ← Жълтешка река (Овчарка)
• → Синкевица
• → Поряздере
• → Селското дере
• ← Белица 57 / 740

• → Дряновска река (Енчовска река) 59 / 336

• → Раковица
• ← Стара река (Лефеджи, Лефеджа) 92 / 2458

• ← Карадере (Долно Карадере) 27 / 124
• ← Голяма река (Биюкдере) 75 / 864

• → Казълдере (Горно Казълдере) 22 / 63 (влива се в язовир „Ястребино")

• → Веселина (Джулюница) 70 / 882

• ← Златаришка река 57 / 187

• ← Костелска река (Марянска река) 20 / 92

• ← Бебровска река (Каменица) 35 / 187

• → Росица 164 / 2262

• ← Лопушница 22 / 148
• → Видима 68 / 554

• ← Граднишка река 21 / 23

• ← Чопарата 21 65
• → Крапец 34 / 140 (влива се в язовир „Александър Стамболийски“)
• ← Негованка 46,3 / 172,7
• ← Бохот (Бохотя, Курудере) 32 / 99

• → Елийска река 32 / 262
• → Студена 45 / 413

Речна система на река Янтра

Хидроложки показатели

• Средногодишен отток при гр. Габрово – 4 m³/s;
• Средногодишен отток при гр. Велико Търново – 11,9 m³/s;
• Средногодишен отток при с. Каранци – 36,8 m³/s.

Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина – януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%.

Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.

Селища

По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села:

• Област Габрово

• Община Габрово – град Габрово;
• Община Дряново – Янтра;

• Област Велико Търново

• Община Велико Търново – Ветринци, Пушево, Леденик, Шемшево, град Велико Търново, Самоводене;
• Община Горна Оряховица – Първомайци, град Горна Оряховица, Правда, град Долна Оряховица, Върбица, Драганово;
• Община Полски Тръмбеш – Петко Каравелово, Раданово, Каранци;

• Област Русе

• Бяла – Полско Косово, град Бяла, Стърмен, Ботров;
• Община Ценово – Долна Студена, Белцов, Джулюница, Беляново, Новград, Кривина.

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, язовир „Христо Смирненски" за град Габрово и много от селищата в региона. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и „Любово“.

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

• 43,6 km от първокласен път № 5 Русе – Стара Загора – Маказа, в т.ч.:

10,6 km в района на град Габрово;

9,3 km между Велико Търново и село Самоводене;

23,7 km между село Петко Каравелово и град Бяла;

• второкласен път № 54 Вардим – Бяла, в участъка от село Ценово до Бяла, на протежение от 8,2 km.

По долината на реката в участъка от Велико Търново до Бяла, преминава част трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова.

На десния бряг на Янтра преди Габрово се намира етнографският комплекс Етъра, а в чертите на град Велико Търново – живописният пролом на реката в Търновските височини, по бреговете на който (на хълма Царевец) се намира старата столица на България.

В близост до град Бяла се намира Беленският мост построен от Кольо Фичето през 1865 – 1867 г.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)

Топографска карта

• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 559 – 560.

Външни препратки

• Река Янтра на BlueLink.net Архив на оригинала от 2010-05-28 в Wayback Machine.