Траян Петровски

Траян Саве Петровски (на македонска литературна норма: Трајан Петровски) е писател, поет, публицист и преводач от Северна Македония, лустриран като сътрудник на югославските тайни служби през 2012 година[1].

Траян Петровски
Трајан Петровски
писател от Северна Македония
Роден
Починал

Образование Скопски университет

БиографияРедактиране

Роден е в 1939 година в охридското село Ърбиново. Завършва Юридическия факултет на Скопския университет. В периода 1962-1980 година активно сътрудничи на югославските тайни служби по линия на пробългарски настроени писатели, македонски националисти и следи за антикомунистическа и антиюгославска дейност.

Бил е посланик на Република Македония в Турция, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Централно-азиатските държави.

Член е на Дружеството на писателите на Македония и е бил негов председател. Член е на Съюза на литературните преводачи на Македония и на Македонския ПЕН център.

Умира на 28 март 2021 г.[2].

ТворчествоРедактиране

  • И падина и гороцвет (поезия, 1964),
  • Опаленик (поезия, 1967),
  • Благослов на лебот (поезия, 1969),
  • Водици (поезия, 1969),
  • Дреновина (поезия, 1971),
  • Огненото лице на Дебарца (монография, 1972),
  • Вовчето Киро (роман за деца, 1973),
  • Горчлив австралиски патопис (1974),
  • Ни ден ни гробнина (поезия, 1974),
  • Говорот на селаните (поезия, 1980),
  • Време Литово и Аждерово (разкази, 1982),
  • Запеј, запеј (песни за деца, 1982),
  • Старо лозје (поезия, 1983),
  • Анадолските ветрови (поезия, 1983),
  • Сфинга (поезия, 1985),
  • Девствена причесна (роман, 1985),
  • Асхаровци (роман, 1987),
  • Каирска магија (запис, 1988),
  • Смалувањето на човекот (разкази, 1988),
  • Житија караормански (записи, 1989),
  • Разговори со Прличев (поезия, 1989),
  • Заклетва за простодушните (роман, 1991),
  • Дервишки прстен (роман, 1994),
  • Здравица за потомците (роман, 1995),
  • Босфорско завештание (поезия, 1996),
  • Верување во Охрид (поема, 1996),
  • Живеам во Азија (поезия, 2000),
  • Беседења по дервишки (поезия, 2000).

Носител е на наградите: „Рациново признание“, „Кочо Рацин“, „Детска Радост“, „Ванчо Николески“, „Григор Пърличев“, „Златен Юпитер“ на град Тосия (Турция), „Златно перо“ и „Повелба на града Охрид“.[3]

БележкиРедактиране