Ърбиново или по-често срещано в старата литература като Ърбино или Хърбино[1] (на македонска литературна норма: Арбиново) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Ърбиново
Арбиново
Панорамен поглед към село Ърбиново от магистралния път Кичево - Охрид
Панорамен поглед към село Ърбиново от магистралния път Кичево - Охрид
North Macedonia relief location map.jpg
41.3706° с. ш. 20.8289° и. д.
Ърбиново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 967 m
Население 26 души (2002)
Пощенски код 6344, 6346
Ърбиново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

ИсторияРедактиране

В XIX век Ърбиново е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Харбино (Harbino) е посочено като село с 40 домакинства със 122 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Хърбино има 20 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърбино е населявано от 280 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ърбино има 320 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Ърбино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1922 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 26
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
 
Църквата „Свети Димитър“ в Ърбиново

ЛичностиРедактиране

Родени в Ърбиново

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162 – 163.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  7. Христијански храмови и свети места во Охридско. // Македонска нација, 12 мај 2010 г. Посетен на 13 януари 2020 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  11. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 62.