Трикала (дем Александрия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трикала.

Трѝкала (на гръцки: Τρίκαλα) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Трикала
Τρίκαλα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Александрия
Географска област Урумлък
Надм. височина 10 m
Население 1415 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), югоизточно от Александрия (Гида).[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Трикала е село в Солунската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Трикала (Tricala), Камбанийска епархия, живеят 96 гърци.[2] Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) поставя Трикала не в Урумлъка, а във Вардарията и го представя като бъларско - според него в 1900 година в Трикала живеят 215 българи християни, като най-вероятно е объркано с Трите хана (Три хана, Тритамо).[3]

Като българско го представя и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трикала (Trikala) живеят 180 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Трикала (Τρίκαλα) е елиногласно село в Кулакийската епископия със 125 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 18 ученици и 1 учител.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Трикала остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци, много от които от село Голям манастир, Ямболско, България. В 1928 година Трикала е смесено местно-бежанско селище със 110 бежански семейства и 448 жители бежанци.[6]

С указ от 4 май 1946 година Трикала е откъсната от община Корифи и образува самостоятелна община. С указ от 31 декември 1948 година общината е откъсната от ном Иматия и присъединена към ном Солун, но с указ от 5 октомври 1949 година селото е върнато в ном Иматия. От 1997 година до 2011 Трикала е част от дем Плати.[7]

Землището на селото е плодородно и то е богато. Произвежда се предимно памук, захарно цвекло, пшеница. Развито е и скотовъдството, основно краварството.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 162[1] 190[1] 562[1] 928[1] 1204[1] 1441[1] 1462[1] 1643[1] 1725[1] 1710 1415

ЛичностиРедактиране

Родени в Трикала
  •   Антониос Хсанос (Αντώνιος Ησάνος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[8]
  •   Емануил Атанасиу (Εμμανουήλ Αθανασίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[8]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  5. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. „Сайт на бившия дем Плати“, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103223512/http://www.dimos-plateos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=318&Itemid=602, посетен 3 януари 2014 
  8. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)