Трите хана
Трите хана или Три хана (на гръцки: Στροφή, Строфи, старо Τρία Χάνια, Трия Хания, на турски: Üç Hanlar, Юч Ханлар) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Даутбал в административна област Централна Македония.
|
Трите хана Στροφή |
|
|---|---|
  Трите хана  Трите хана  Трите хана |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | изселено души (?) |
| Пощенски код | - |
| Телефонен код | - |
ГеографияРедактиране
Трите хана е разположено в Солунското поле, в областта Вардария, на 2 километра северозападно от Додулари (Неа Магнисия), от северната страна на магистралата Егнатия Одос.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Трите хана е малко българско село в Солунска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Притле хана (Pritlé-Hana) е показано като село с 10 домакинства и 50 жители българи.[1]
Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трикала има 215 жители българи.[3] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия - по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трите хана (Trité-hana) има 40 българи екзархисти.[4]
Селото е подложено на нападения от гръцките андартски чети на Гоно Йотов и Апостолис Матопулос.
В ГърцияРедактиране
В 1913 година след Междусъюзническата война Трите хана остава в Гърция. Жителите му се изселват в съседното Ново село.
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)