Трите хана
Трите хана или Три хана (на гръцки: Στροφή, Строфи, старо Τρία Χάνια, Трия Хания, на турски: Üç Hanlar, Юч Ханлар) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Даутбал в административна област Централна Македония.
| Трите хана Στροφή | |
  Трите хана  Трите хана  Трите хана | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
География
редактиранеТрите хана е било разположено в Солунското поле, в областта Вардария, на 2 километра северозападно от Додулари (Неа Магнисия), от северната страна на магистралата Егнатия Одос, близо до мястото, в което пътят пресича река Галик (Галикос).[1]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеТрите хана пъроначално е село, а след това става чифлик без трите му хана да затварят. Жителите му се занимават с обслужване на преминаващите пътници - самарджии, налбанти, готвачи.[1] В края на XIX век Трите хана е малко българско село в Солунска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Притле хана (Pritlé-Hana) е показано като село с 10 домакинства и 50 жители българи.[2]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трикала има 215 жители българи.[4] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия - по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трите хана (Trité-hana) има 40 българи екзархисти.[5]
Селото е подложено на нападения от гръцките андартски чети на Гоно Йотов и Апостолис Матопулос.
В 1905 година селището е почти изоставено, тъй като са преброени само 9 жители, които вероятно са управлявали последната къща в района, закупена от Саул Модиано.[1]
В Гърция
редактиранеВ 1913 година след Междусъюзническата война Трите хана остава в Гърция. Жителите му се изселват в съседното Ново село.
Бележки
редактиране- ↑ а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 41. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)