Трикери (на гръцки: Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Бяло море. Със същото име в Гърция днес има още град, отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери. Част са от областна единица Магнезия.

Трикери
Трикери, изглед от югозапад
Карта
Трикери в Общомедия
Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно – п-в Пелион

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско[1] и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2][3] По пътя обаче много от тях са хвърлени в Бяло море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретарят му Христо Батанджиев – един от шестимата основали ВМОРО.

Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[4]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[5] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[6]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[7]

В 1917 г. Константин Мутафов създава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в едноименния филм (1929) и в телевизионна постановка (1993).[8][9] Филмът „Концлагерът Трикери“ (2013) е по идея на праправнука на Гоно Трайчев Георги Дракалиев.[10] Съдбата на Никола Кръстев провокира създаването на документалния филм на Диана Захариева „Три свещи: Белези от Балканските войни“.[11]

Личности

редактиране
Починали в Трикери

Източници

редактиране
  1. Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
  2. Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008
  3. Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери // Архивиран от оригинала на 2014-08-14. Посетен на 2012-10-10.
  4. Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120 – 123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците
  5. Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа 18.11.2010
  6. О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004
  7. Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg
  8. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 393.
  9. Пленникът от Трикери // bnt.bg.
  10. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 395.
  11. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 394–395.
  12. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 394–395.
  13. Караянев, Атанас. Последните дни на Българската търговска гимназия и заточение на о. Трикери // solunbg.org. Посетен на 30 март 2023.