Отваря главното меню

Бугарѝево[1] или Бугариово (на гръцки: Νέα Μεσημβρία, Неа Месимврия, до 1926 година Μπουγαρίοβο/ν, Μπουλγκαρίεβο, Бугариово/н, Булгариево,[2] до 1953 година Καραβίας, Каравиас[3]) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3048 жители (2011).[4]

Бугариево
Νέα Μεσημβρία
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Площ 32 066 m²
Надм. височина 56 m
Население (2011) 3048 души
Бугариево в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от демовия център Каваклиево (Агиос Атанасиос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Булгариево (Bulgarievo) е посочено като село с 43 домакинства и 178 жители българи.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Бугариово живеят 590 българи християни.[6] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 жители българи екзархисти. В селото функционира българско училище[7] с учител Олга Михайлова от Солун.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Бугариево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Местните жители са подложени на репресии от страна на гръцките власти, което принуждава голяма част от тях да се изселят в България, първоначално в Западна Тракия.[10] В 1915 година в селото са заселени 80-90 семейства гърци бежанци от Тракия. В 1920 година са настанени бежанци от Понт и Кавказ.[11]

През лятото на 1925 година италианският кораб „Габриела“ докарва в Гърция 340 семейства от Несебър, 288 от които през март 1926 година се установяват в Бугариево.[12] В 1926 година името на селото е сменено на Каравия на името на андартския капитан Йоанис Каравитис. В 1928 година Бугариево е представено като смесено местно-бежанско село с 356 бежански семейства и 1293 жители бежанци.[13] В 1953 година селото отново е прекръстено, този път на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър. Селото е известно с вино и ципурото си.[4]

В 2001 година селото има 2343 жители, а в 2011 година - 3048.[4]

„Свети Атанасий“Редактиране

Основна забележителност на Бугариево е църквата „Свети Атанасий“, построена според местни легенди на мястото на манастир, основан от монахинята Пелагия в XVII век и горял три пъти. В сегашния си вид църквата е построена в 1858 година и представлява трикорабна поствизантийска базилика. В миналото на патронния празник 2 май в църквата се е правил курбан. Църквата е изписана от Константинос Ламбу от Кулакия. Църквата е обявена за защитен обект от гръцкото министерство на културата.[14]

ЛичностиРедактиране

 
Стамат Танчев.
Родени в Бугариево
  •   Александър Димитров (1909 – 1944), български политик, комунист
  •   Атанас Ч. Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[15]
  •   Божин Танчев (1879 – ?), български учител и революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Борис Стойков Атанасов – Мирчо (1909 – 1944), български партизанин[16]
  •   Васил Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  •   Георги Христов Чуперков (10 декември 1882 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[18] македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроева рота на Пета одринска дружина,[19] преподава в различни села във Видинско – Александрово, Бела
  •   Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО, син на Стамат Танчев
  •   Димитър Трайков Пишмишев – Бако, Пижо (р. 7. X. 1907 г.), учи в Бугариево, емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, през 1942 г. изпратен в концлагер, освободен през 1944 г., на 25 август се присъединява към бригадата „Георги Димитров“, в дружина „Лиляна Димитрова“, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция[20]
  •   Илия Бугарийски, деец на ВМОРО[21]
  •   Михаил Попстаматов, български военен, офицер и революционер, деец на ВМОРО в Солунско, син на Стамат Танчев
  •   Пелагия, монахиня в манастира „Свети Атанасий“ край селото, през 1870 година въвежда обучение на български език[22]
  •   Петра Попстаматова, българска просветна и революционна деятелка, член на ВМОРО, дъщеря на Стамат Танчев
  •   Петър Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[23]
  •   Солунка Илчева (1911 – 1984), българска комунистическа деятелка
  •   Стамат Танчев (1857 – 1904), български революционер
Починали в Бугариево
  •   Димитър Гонов Стамов (? – 1902), български учител и революционер, четник на ВМОРО, загинал на 20 юли 1902 година в Бугариево[24]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπουγιάροβο -- Καραβία
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καραβία -- Νέα Μεσημβρία
  4. а б в Μεσήμβρια. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.154-155.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.218-219.
  8. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.333
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  10. Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
  11. Δήμος Αγίου Αθανασίου
  12. Macedonian Press Agency: News in Greek, 96-11-13
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Δήμος Αγίου Αθανασίου
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 275.
  16. Списък на убити партизани
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  18. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801.
  20. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  21. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 228-229.
  22. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.509-510.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 225.
  24. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560