Трилофия, още Трихлево или Трихлово (на гръцки: Τριλοφιά, до 1926 Τρίχλοβο, Трихлово, катаревуса Τρίχλοβον, Трихловон[1]), е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Трилофия
Τριλοφιά
— село —
Гърция
40.5478° с. ш. 22.453° и. д.
Трилофия
Централна Македония
40.5478° с. ш. 22.453° и. д.
Трилофия
Берско
40.5478° с. ш. 22.453° и. д.
Трилофия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина20 m
Население182 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), западно от Бер (Верия), на надморска височина от 20 m.[2]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Трихлево е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Трихлявон (Trihliavon), Китроска епархия, живеят 40 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дрихалево е село в Берска каза и в него живеят 35 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дрихалево (Drihalevo) живеят 35 гърци.[5] И Кънчов и Бранков споменават села на име Трихлево, но с българско население - съответно 200 и 320 души и данните може би се отнасят за село Триховища (днес Камбохори), разположено по на север, на самата българо-гръцка езикова граница.[5][6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Трихлово остава в Гърция. След 1923 година в селото са настанени 47 души гърци бежанци.[2]

В 1926 година селото е прекръстено на Трилофия.[2]

Част от землището на селото се напоява. Основно производство е житото.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 101[2] 54[2] 148[2] 168[2] 136[2] 213[2] 216[2] 198[2] 221[2] 197 178 182
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. а б Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 - 223. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.