Трима мъже за убиване

„Трима мъже за убиване“ (на френски: Trois hommes à abattre) е френска криминална филмова драма, излязла по екраните през 1980 година, режисирана от Жак Дере. Главните роли се изпълняват от Ален Делон и Далила Ди Ладзаро. Сценарият е написан също от режисьора в съавторство с Ален Делон и Кристофър Франк, адаптация е по новелата на френския писател Жан-Патрик Манше.

Трима мъже за убиване
Trois hommes à abattre
Killer stellen sich nicht vor.svg
Режисьори Жак Дере
Продуценти Ален Делон
Сценаристи Ален Делон
Жак Дере
Кристофър Франк
В ролите Ален Делон
Далила Ди Ладзаро
Музика Клод Болин
Изабел Гарсия де Ерерос
Оператор Жан Турние
Филмово студио Adel Productions
France 2 (FR2)
Union Générale Cinématographique (UGC)
Жанр криминален
драма
Премиера 31 октомври 1980
Времетраене 93 минути
Страна Flag of France.svg Франция
Език френски
Външни препратки
IMDb Allmovie

СюжетРедактиране

Произведението разказва историята на професионалния картоиграч Мишел Жерфо (Делон), който прибирайки се една късна вечер от поредната партия карти, се натъква на автомобилна катастрофа. Виждайки, че шофьорът на колата е още жив, Жерфо закарва пострадалия в болницата. На другия ден, той разбира от вестниците, че човекът когото е закарал, всъщност е застрелян с огнестрелно оръжие и че той е бил известна публична фигура, замесен в нечисти сделки с оръжие. В един момент самият Жерфо се оказва в ролята на преследван от наемни убийци, разчистващи евентуалните свидетели.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролитеРедактиране

Изпълнител Роля
Ален Делон Мишел Жерфо
Далила Ди Ладзаро Беа
Мишел Оклер Лепринс
Паскал Роберт г-жа Борел
Лин Шардоне медицинска сестра
Жан-Пиер Дара Шокар, полицейски следовател
Бернар Льо Кок Гасовиц
Франсоа Перо Етиен Жерме
Андре Фалкон Жак Музон
Феодор Аткин Льоблан
Даниел Бретон Карло
Кристиан Барбие Льотар
Питър Бонк Бастен
Симон Рено г-жа Жерфо, майката на Мишел Жерфо[1]

РецензияРедактиране

С над 2 милиона зрители при излизането си във Франция, това е най-големият успех в боксофиса на филм с Делон след „Борсалино“ (1970) и „Червеният кръг“ (1970).[2] Последвано от „За кожата на един полицай“ (1981) и „Неукротимият“ (1983), произведението бележи началото на много популярна група от филми с Ален Делон от 1980-те години с обща визуална и сюжетна стилистика.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране