Туденце
Туденце или Туденци (на македонска литературна норма: Туденце; на албански: Tudenci) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
| Туденце Туденце | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Туденце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 508 m |
| Население | 431 души (2002) |
| Пощенски код | 1228 |
| МПС код | TE |
| Туденце в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Долни Полог на десния бряг на Вардар.
История редактиране
На 1 километър североизточно от селото е църквата „Свети Георги“, изградена върху развалините на раннохристиянска църква.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Тудинче с 32 джизие ханета (домакинства).[2]
В края на XIX век Туденце е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Туденце има 285 жители българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 45 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 160 християнски жители на Туденци са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото са доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Туденце е село в Рахотнишка община и има 82 къщи с 625 жители българи.[7]
Според преброяването от 2002 година Туденце има 431 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 430 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности редактиране
- Родени в Туденце
Гоно Стефанов Стоименов, 20-годишен, хлебар, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина. Убит край Шаркьой.[9]- Иван Яковчев Тренчев, български военен деец, бомбиер, загинал през Първата световна война. За геройски прояви и взети трофеи по време на боя на 10 срещу 11 юли 1918 година е награден със знак на военния орден „За храброст“, IV степен.[10][11]
Бележки редактиране
- ↑ Локалитет Црквиште / Црква Св. Ѓорѓи // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 13 октомври 2017.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 653.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 79; а.е. 538, л. 31
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 59 а