Георги Влахов
Георги Янакиев Влахов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
| Георги Влахов | |
| български революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Влахов |
Биография
редактиранеРоден е в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция през 1867 година.[1] Брат е на революционерите Димитър Влахов, Христо Влахов и Никола Влахов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия но не я завършва. През 1888 година, подмамен от сръбската пропаганда, опитва да продължи образованието си в Сърбия.[2] По същото време 19 души, между които и бъдещи революционери от ВМОРО, като Дамян Груев, Димитър Мирчев, Петър Попарсов и др. напускат Солунската българска мъжка гимназия и продължават образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на натиск за посърбяване вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, включително и Влахов. Влахов завършва образованието си в Пловдив. По-късно влиза в Македонската организация. Влахов е запасен член в ЦК на отцепилия се Македонски комитет.[3] Става главен редактор на официалния орган на ВМОК вестник „Реформи“.[4] След разцеплението на ВМОК излизат два вестника „Реформи“. Редактор на единия вестник, който отразява схващанията на ВМОРО, е Георги Влахов.[5] При избухването на Балканската война в 1912 година, Георги Влахов, заедно с братята си Никола и Туше, са доброволци в Македоно-одринското опълчение, Георги служи в 4 рота на 5 одринска дружина.[6]
Георги Влахов не създава семейство. Умира след 1943 година.[7]
Родословие
редактиране| Христо Перистеридес (Гълъбов) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Влахов | Янаки Влахов (1842 – 1923) | София Станишева (1845 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Влахов (1867 – ?) | Христо Влахов (1871 – 1957) | Димитър Влахов (1878 – 1953) | Никола Влахов (1884 – 1965) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Делииванова (1904 – ?) | Туше Влахов (1899 – 1981) | Густав Влахов (1912 – 1991) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Влахов, Димитар. Мемоари. Скопје, Нова Македонија, 1970. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Горѓе Влахов, родум од Кукуш – на Петар Карастојановиќ, генерален конзул на Кралството Србија во Солун.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 140.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 199.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 179.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.