Георги Янакиев Влахов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Георги Влахов
български революционер
Роден
Етнос българи
Братя/сестри Димитър Влахов

БиографияРедактиране

Роден е в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция през 1867 година.[1] Брат е на революционерите Димитър Влахов, Христо Влахов и Никола Влахов. През 1888 година, подмамен от сръбската пропаганда, опитва да продължи образованието си в Сърбия.[2] По същото време 19 души, между които и бъдещи революционери от ВМОРО, като Дамян Груев, Димитър Мирчев, Петър Попарсов и др. напускат Солунската българска мъжка гимназия и продължават образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на натиск за посърбяване вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, включително и Влахов. Влахов завършва образованието си в Пловдив. По-късно влиза в Македонската организация. Влахов е запасен член в ЦК на отцепилия се Македонски комитет.[3] Става главен редактор на официалния орган на ВМОК вестник „Реформи“.[4] След разцеплението на ВМОК излизат два вестника „Реформи“. Редактор на единия вестник, който отразява схващанията на ВМОРО, е Георги Влахов.[5] При избухването на Балканската война в 1912 година, Георги Влахов, заедно с братята си Никола и Туше, са доброволци в Македоно-одринското опълчение, Георги служи в 4 рота на 5 одринска дружина.[6]

Георги Влахов не създава семейство. Умира след 1943 година.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
Христо Перистеридес
(Гълъбов)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янаки Влахов
(1842 - 1923)
 
София Станишева
(1845 - 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
(1867 - ?)
 
Христо Влахов
(1871 - 1957)
 
Димитър Влахов
(1878 - 1953)
 
Никола Влахов
(1884 - 1965)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Влахов
(1899 - 1981)
 
Густав Влахов
(1912 - 1991)
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Влахов, Димитар. Мемоари. Скопје, Нова Македонија, 1970. с. 17. (на македонска литературна норма)
  2. Горѓе Влахов, родум од Кукуш – на Петар Карастојановиќ, генерален конзул на Кралството Србија во Солун.
  3. Минчев, Добрин. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 2, МНИ, 1995, стр. 140.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 199.
  5. Панайотов, Любомир, Константин Пандев, Надежда Недкова. Михаил Герджиков: спомени, документи, материали. Издателство Наука и изкуство, 1984, стр. 179.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
  7. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.