Търново (община Крива паланка)

село в община Крива паланка
Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Търново (на македонска литературна норма: Трново) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Търново
Трново
— село —
42.2827° с. ш. 22.371° и. д.
Търново
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина1047 m
Население153 души (2002)
Пощенски код1335
Търново в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.

Църквата „Свети Никола“ е средновековна, построена през 1505 или 1605 година.[1][2]

В края на XIX век Търново е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търново е населявано от 940 жители българи християни и 20 цигани.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1080 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 153 жители, всички македонци.[7]

Личности

редактиране
Родени в Търново
  •   Георги Велинов Алексов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, работник, ІІ отделение, 2 рота на 2 скопска дружина, ранен на 18 юни 1913, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  •   Давитко Павлов, български революционер от ВМОРО, селски войвода през Илинденското въстание
  •   Никола Станков (1884 – след 1950), български революционер от ВМОРО[9]
  •     Иван Павлов, български общественик, деец на МПО Правда, Торонто и на македоно-българската църковна община там, брат на Давитко Павлов[10]
  •   Иван Орачот, български революционер от ВМОРО, задграничен куриер.[11]
  •   Славе Златков Боцев (1882 – след 1950), български революционер от ВМОРО[12]
  •   Стоимен Илиев (? – 1942), български революционер от ВМОРО
  •   Стоймен Михайловски (1941 – 2020), северномакедонски юрист
Починали в Търново
  •   Димитър Монов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[13]
  •   Константин Георгиев Апостолов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[14]
  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1331. (на македонска литературна норма)
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 141.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  6. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 92.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  9. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 615.
  10. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 430.
  11. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 73.
  12. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 69.
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 66
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 53