Узункьопрю

(пренасочване от Узункюпрю)

Узункьопрю (на турски: Uzunköprü) е град в европейската част на Турция, вилает Одрин. Градът е околийски център и община. Разположен е по долното поречие на река Марица, на река Ергене. Преведено от турски език името на града означава дълъг мост.

Узункьопрю
Uzunköprü
Uzunköprü (2).jpg
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина7 m
Население39 123 души (2007)
Официален сайтwww.uzunkopru.bel.tr
Узункьопрю в Общомедия

ИсторияРедактиране

Името си града дължи на Дългия мост (на турски: Uzun köprü) пресичащ река Ергене. Той е историческа забележителност и емблема на града. Построен е между 1426 г. и 1443 г. от изтъкнатия за времето си архитект Муслихиддин по заповед на османския султан Мурад II. Изграденият от ломени камъни мост има 174 свода, дълъг е 1329 м, ширината му надхвърля 6,80 м. Някой от сводовете са от заострен тип други имат обла форма. Старият каменен мост на Узункьопрю е известен като най-дългия каменен мост в Турция.

В началото на XX век Узункьопрю е градец, център на Узункьоприйска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в градчето живеят 183 екзархийски български семейства с 1011 души.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Узункьопрю са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Българското население на Узункьопрю е принудено да се изсели след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците са настанени в село Архиянли. Гръцкото население на града и региона, включително албанци-християни се изселват принудително в Гърция след 1922 г. по силата на гръцко-турския договор за размяна на населението.

ЛичностиРедактиране

Родени в Узункьопрю
 
Българска народна носия от Узункьопрю
  •   Георги Иванов Петков (1905 – 1944), български партизанин[3]
  •   Георги Сотиров Ламбрев (1897 – 1944), български комунистически деец[3]
  •   Димитър Стоянов Бояджиев (р. 17 май 1910 - ?), интербригадист[4]
  •   Стоян Илиев Гунчев – Пенчо (1909 – 1944), български партизанин[3]
  •   Цветко Попов Караджиев (1908 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[5]
  •   Христо Симидов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО

ИзточнициРедактиране

  1. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  3. а б в Списък на убити партизани
  4. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 240.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 в