Уикипедия:Заявки към администраторите/2010/19

Блокиране на нерегистриран потребителРедактиране

Моля да бъде блокиран нерегистрираният потребител, който си сменя IP-то и постоянно добавя някаква измислена информация. Просто взе да ми омръзва да вървя след него. Също така на страницата Холивуд (Флорида) той ей така е добавил "В анимацията от 1998-2008 са анимационните герои Гръм, Бранди, господин Уискърс". Или пък друг бисер - "Приключения с Мики Маус (БНТ, заменя се с нов дублаж на „Александра Аудио“, хубаво е от Медия Линк". Напълно неадекватни редакции прави. Аз не мога да си ги обясня. За последно се подвизава със следното IP - 87.126.1.127 (беседа) Други са 90.154.195.158 (беседа) и 95.42.119.55 (беседа) Мисля, че може да има още едно-две, но не можах да открия. --Batman tas 16:48, 11 май 2010 (UTC)

Адресите, които цитираш, са на ADSL услугата на БТК, което означава, че ще продължават да се сменят (почти) до безкрай. Това също означава, че не е желателно да бъдат ограничавани, защото зад тях ще стоят съвсем други, най-вероятно нямащи нищо общо потребители. Ако проблемът е наистина сериозен, по-скоро има смисъл да се направи списък на статиите, които да бъдат полузащитени (т.е. само регистрирани потребители да могат да ги редактират). ЛъчезарБ/П 17:54, 11 май 2010 (UTC)
Добре е да имаме някаква политика към адресни пулове, в тази връзка. Ако в ADSL-а на БТК се пръкне някой упорит вандал (а това рано или късно ще се случи), какво правим? Защитаваме цялата Уикипедия срещу нерегистрирани? А какво правим пък след като вандалът почне да регистрира марионетки?... Мисля, че трябва да имаме душевна готовност при нужда да блокираме целия пул на БТК, да ги уведомим за причината, и да ги разблокираме само след като дадат гаранции, че въпросният вандал вече не им е клиент. Ако имат нещо против, слагаме съобщение защо през ADSL не може да се редактира Уикипедия, и че съветваме желаещите да си потърсят друг провайдер, и приключваме темата. -- Григор Гачев 20:06, 11 май 2010 (UTC)
Принципно съм съгласен. Същото, впрочем, важи и за прокситата (не отворените — тези дето се знае, че са на дадена организация). Все пак подозирам, че ще има и мнения против (основателни), така че вероятно е добре да го обмислим внимателно наистина. Впрочем, любопитно е да се види каква е практиката в другите У също. Относно съдействието от БТК съм леко скептичен, но може пък и да греша.   ЛъчезарБ/П 21:22, 11 май 2010 (UTC)
Помниш ли когато във Великобритания въведоха система за цензуриране на Интернет, която включваше пропускане на целия британски трафик през 6 IP-та? Когато от тях почнаха да идват вандализми, англоезичната Уикипедия ги блокира направо всичките, и отряза достъпа за редактиране на цяла Великобритания до отмяната на системата. Уикипедия е авторитетен сайт - когато потребителите й видят надпис "потребители на провайдера Х не могат да редактират, поради липса на сътрудничество от провайдера - сменете си го", доста ще си го сменят. За провайдера ще е несравнимо по-добре да отреже връзката на 5 проблемаджии, отколкото да изгуби 500 свестни клиенти. -- Григор Гачев 22:54, 13 май 2010 (UTC)

Автопатрул за Dido3Редактиране

Привет, може ли да помоля на потребител Dido3 (беседа - приноси) да бъде даден статут на автопатрул. Поне част от вас го познават лично, а дори за останалите предполагам е станало ясно, че е изключително добросъвестен и компетентен редактор. Благодаря предварително. ЛъчезарБ/П 18:34, 11 май 2010 (UTC)

Тук ще вмъкна и моето предложение. DiHri (беседа - приноси) също се представя добре и има чудесни редакции и нови статии. Интресува се от възможностите на Уикипедия за да подобрява статиите и следва напътствията на опитни редактори. --Izvora 19:18, 11 май 2010 (UTC)
  Готово (направено е от Потребител:Uroboros). --Спас Колев 16:26, 13 май 2010 (UTC)

Бързо изтриване на Пророкът ГочоРедактиране

Привет, моля за бързото изтриване на статията Пророкът Гочо (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита), която в момента е в процедура на „бавно изтриване“. След като авторът на въпросната статия лично си призна, че си прави самореклама на гърба на енциклопедията, и то с не особено благородни цели,[1] поне четирима редактори вече са гласували за бързото изтриване на статията. Предвид безочливата наглост на автора — цитирам думите му: „Иначе влизането на Пророкът Гочо в Уикипедия беше важно, защото Фасебук не признава нещо за книга, ако го няма в Уикипедия. Това е причината, поради която феновете не могат да сложат Пророкът Гочо при любимите си книги. Да се надяваме, че до 22-ри Фасебук ще индексира Пророкът Гочо като книга и този проблем ще се реши още преди гласуването да приключи.“ — ви моля да вземете решение в разумно кратък срок. Благодаря предварително. ЛъчезарБ/П 18:43, 11 май 2010 (UTC)

  --Maymay 19:28, 11 май 2010 (UTC)

Блокиране на потребител 195.214.248.10Редактиране

Моля да бъде блокиран нерегистриран потребител 195.214.248.10, предвид неговите редакции. Благодаря предварително. --Peterdx 17:01, 12 май 2010 (UTC)

  --Maymay 17:17, 12 май 2010 (UTC)

Анатолий КарповРедактиране

Моля да бъде сменен като Анатолий Карпов според посочения енциклопедичен източник в статията. Освен това и по правилата за транскрипции от руски "Й" в края на собствените имена се транскрибира. Прон 05:43, 13 май 2010 (UTC)

Само изказвам мнение: не е ли по-добре в такива случаи просто да се поиска изтриването на пренасочката (чрез {{бързо}}, и после редакторът да премести статията, като използва случая и да провери Специални:Какво сочи насам и евентуално да оправи двойните редиректи. Тези неща не е необходимо непременно администратор да ги върши, особено предвид това, че по една или друга причина са кът. ЛъчезарБ/П 08:50, 13 май 2010 (UTC)
Все едно е, и в двата случая има нужда от администратор. В У:ЗА е по-вероятно някой да възрази срещу преместването и да спести едно действие. --Спас Колев 16:29, 13 май 2010 (UTC)
  Готово Спас Колев 16:29, 13 май 2010 (UTC)

Ай Би ЕмРедактиране

Моля да бъде сменен на кирилица като Ай Би Ем според посочения енциклопедичен източник в статията. Прон 07:56, 13 май 2010 (UTC)

Аз съм против подобно преместване. IBM, IBM и т.н. (Десетки) Хиляди резултати в повече или по-малко специализирана литература. Достатъчно популярно название, за да остане титулярна. --ShadeOfGrey 08:05, 13 май 2010 (UTC)
Против самоцелната кирилизация на търговски марки, имена на компании, групи и от сорта. Спири 08:24, 13 май 2010 (UTC)
Хора, стига верно с това пуританство. Следващото сигурно ще е Ейч Пи (HP), после следват Май Ес Кю Ел (MySQL), Ей Ти енд Ти (AT&T), Еф Уай Иий (FYE), и направо даже не ми се продължава. Нали осъзнавате колко смешно и същевременно жалко е всичко това? ЛъчезарБ/П 08:45, 13 май 2010 (UTC)
Посочвам ви енц. източник на БАН. За каква самоцелна кирилизация става дума тук? Точно така се транскрибират на кирилица съкращения от подобен род. Вижте също ако имате под ръка "Речник на съкращенията в бълг. език". Прон 09:30, 13 май 2010 (UTC)
Аз съм за, някой друг? :) Не знам дали не е Ай-Би-Ем обаче, поне такова правило бях виждал в един правописен речник на БАН, издаден в края на 80-те. Не мисля, че спазването на правописните правила е неприемлива цел. --Александър 09:34, 13 май 2010 (UTC)
Да Сашо, точно в "Речник на съкращенията в бълг. език" от 1983 г. е с тирета, но в енциклопедията, която е от 1999 са премахнати. Групата" Ей Си Ди Си" от "Енц. АБВ на попмузиката" е също без тирета. Тиретата по-късно са премахнати от употреба. По-голям аргумент от това, че уикито е енц. на кирилица едва ли има. Хората, които не знаят английски как ще се справят? Прон 11:15, 13 май 2010 (UTC)
Оправили са се с вписването на bg.wikipedia.org в адрес лентата на бразузъра, значи нещата нещата не са толкова зле. --ShadeOfGrey 11:38, 13 май 2010 (UTC)
Хаха, добре казано. ;) ЛъчезарБ/П 11:46, 13 май 2010 (UTC)
Вижте, разбирам ви аргументите, но си позволявам да смятам, че така бихме подходили прекалено педантично. Ето, например, аз искам сега да напиша една статия за jQuery. Е, как да го напиша? Джей Куъри? За Бога, хора, това че в БАН повечето работещи над 50 годишна възраст не могат едно изречение на вържат на английски, не значи, че цяла България е такава. Поне сред ползващите Интернет — а нека не забравяме, че Уикипедия е почти изключително Интернет енциклопедия — не вярвам да са много тези, които не знаят поне един език на латиница; и съвсем не е задължително той да е английски. Моля ви, недейте да искате да направим Уикипедия за смях с такива неща. Кой ще се сети какво е Ейч Пи, Май Ес Кю Ел, Джей Куъри, Фрий Би Ес Ди, Ей Ти Енд Ти, Ен Ей Ес Дий Ей Кю? Според мен това е направо гавра с българския език — не много по-различна от вездесъщото „Lovim brimki“. Разберете ме, че не се заяждам, просто за IBM ще го напишете как да е, но какво наистина да правим с хилядите други? Освен това, Интернет не трябва да разделя хората, според мен, а по-скоро да ги обединява. Английският отдавна е де факто световен език, така че няма защо да се правим на по-католици от Папата също. ЛъчезарБ/П 11:46, 13 май 2010 (UTC)
Викаш, ако гледаме в бъдещето, да разучаваме някоя китайска клавиатурна подредба.   И за да не правя WP:POINT глупости като бащицата Основател в Общомедия тези дни, ще те насоча към един исторически пример: [2]. --Спас Колев 16:39, 13 май 2010 (UTC)
Спасе, майтапът си е майтап, но ако един ден китайският стане толкова популярен колкото английския, може и да се наложи да имаме статии с китайски заглавия. И примерът пък с японците е много добър, щото не случайно е създаден rōmaji. ЛъчезарБ/П 20:23, 13 май 2010 (UTC)
Не съм администратор и не съм сигурен, че имам право на коментар, но ще напиша такъв въпреки това. Специфичното на читателите на Уикипедия на български език е, че могат да пишат и на латиница. Както Лъчезар точно определи, написали са bg.wikipedia.org в браузъра. Видяли са надписа Ford на автомобила пред тях, както и Coca Cola на шишето от магазина. И са ги прочели. И са ги разбрали. Тези, които искат да четат за IBM определено знаят как се пише. Както и тези, които търсят информация за jQuery. Уикипедия не е хартиена енциклопедия и тук според мен много малко хора търсят по азбучен ред. Естествено в енциклопедията на БАН е невъзможно да се напише IBM, но тук не е. По принцип съм голям поддръжник на писането на български език на кирилица, но в случая считам, че изписването на латиница е по-подходящо. Направете една препратка от Ай Би Ем към IBM и готово. --Лорд Бъмбъри 16:43, 13 май 2010 (UTC)
Извинявам се за двете редакции, но на сайта на IBM България http://www.ibm.com/bg/bg/ пише IBM-България, а не Ай Би Ем България. --Лорд Бъмбъри 16:46, 13 май 2010 (UTC)
Всеки има право на коментари и е добре дошъл да си изкаже мнението, тази страница не е само за администратори :) Аз също смятам, че преместването не е удачно в този случай --Nadina 20:35, 13 май 2010 (UTC)
Прочетох мненията на другите хора и донякъде може би имат право. Наистина заглавия от типа "Май Ес Кю Ел" и "Ен Ей Ес Дий Ей Кю" затормозяват и объркват мозъка, признавам. Освен това и аз самият не бих си помислил да транскрибирам имена на музикални албуми или песни. Въпрос на личен избор, разбира се, докато все още нямаме правила. Мисля, че съм готов да направя компромис с позицията ми, който да бъде обвързан с У:БИ. Моята идея е например да обсъдим (и впоследствие проведем гласуване за политиката например) дали всички* латински имена по подразбиране остават на латиница. Изключение може да се направи за географските и административни обекти, може и други. Обаче, в случай, че се намерят поне няколко (1, 2 или повече, според обсъждането) източника (от специализиран и/или общ характер, не съм сигурен), които да транскрибират името, тогава името нека бъде изписвано на кирилица. Например, по този начин The Beatles биха заели заглавието + изписването в статията им като "The Beatles", но тъй като има стотици статии в българския печат за "Бийтълс", мястото им се заема от кирилското изписване. Можем и да създадем практика на обяснение на името в първия раздел на статията (напр. раздел "Име"), където да бъдат цитирани източниците, използващи името на кирилица.
Горното с две думи: даваме приоритет на латинското изписване, до доказване на някаква кирилска уседналост. В случай, че транскрипцията е очевидно грешна (т.е. никой в англоезичния свят, например, не произнася името по този начин), можем да си позволим да я поправим, тъй като налице бихме имали съзнателен опит за и случай на налагане на кирилско име; остава то да бъде перфекционирано.
*Не съм сигурен как това ще се приложи за имена с български произход, изписвани от авторите/притежателите на латиница. Статии от типа на Насекомикс и Big Sha.
Още не знам дали предложението ми е удачно, така че ще се радвам да чуя коментари, сигурно съм направил грешки. Възможно е да не удовлетворява нито една от двете контриращи се позиции, въпреки че това бе целта ми. Но този спор е прекалено всепоглъщащ, за да не бъде решен. --Александър 10:05, 15 май 2010 (UTC)
На пръв прочит, бих казал, че трудно може да се направи по-добро предложение.   Единствено бих уточнил да не е просто някакво утвърдено изписване на кирилица, а масово и неоспоримо възприето. Причината: ако не е достатъчно утвърдено, и особено ако има различни варианти, Уикипедия де факто ще се намеси много сериозно в подкрепа на една или друга позиция, което би било неправилно от гледна точка на нейната същност. ЛъчезарБ/П 14:22, 15 май 2010 (UTC)
А ако не кирилизира Уикипедия де факто се намесва много сериозно в подкрепа да трета позиция. Смятам, че именно "някакво" утвърдено изписване съчетано с единството на кирилицата натежава в полза на кирилизацията. Твърдението, че читателите на Уикипедия познават априорно латиницата, тъй като пишели в браузъра си е абсолютно безпочвено (лично аз никога в живота си не съм писал bg.wikipedia.org в браузъра си). Разночетенията на съкращенията в различните латинични езици също създават проблем.--Мико 17:53, 15 май 2010 (UTC)
Не съм съгласен, че е трета позиция, Мико. По-скоро е незаемане на позиция, може би дори „неловък“ опит за избягване на проблема, не непременно подкрепа за „изписване на латиница“. Този тип въпроси понякога са сложни за решаване дори при езици с еднаква писмена система, но в случая фактът, че използваме различни букви, създава немалки допълнителни трудности. Нека да вземем примера с IBM и да видим колко всъщност възможности имаме:
1. IBM — това си е оригиналното изписване;
2. Ай Би Ем — както беше предложено, изписваме на български съкращението така, както то се произнася на английски;
3. ИБМ — а защо наистина не направим обикновена транслитерация на буквите от съкращението?
4. МБМ — всъщност, защо дори не опитаме да преведем (дърводелски) името: International Business Machines става Международни Бизнес Машини;
5. ММП — „пуристите“ ще кажат (и с право), че „бизнес“ не е българска дума, затова нека коригираме превода: Международни Машини за Предприятия или, ако звучи странно, нека бъде Машини за Международни Предприятия.
Лично за мен последните варианти граничат с патология, но съм абсолютно сигурен, че ще се намерят хора, които да защитават дори тези позиции. Нека обаче погледнем един може би по-смислен пример: Network Time Protocol (NTP). Някой беше създал мъниче, носещо забавното заглавие Временен мрежов протокол. Аз не харесвам и промененото впоследствие „времеви“, и бих казал, че най-недвусмислено би било нещо от типа Мрежов протокол за време или дори Мрежов протокол за хронологично/точно време. Съответните съкращения биха били МПВ, МПХВ или МПТВ. Струва ми се съвсем резонно да се преведе името на протокола. Но, откровено казано, бих запазил съкращението. Причината е, че съкращенията за мен са не толкова „съкращения“ в буквалния смисъл на думата (т.е. не гледам на него като на „мреж. прот. за вр.“), колкото символ, свързан с въпросния обект — нещо като йероглиф, ако щете. Именно по тази причина, щом видя NTP, аз веднага се сещам за какво иде реч, дори без да се замислям понякога какво означава съкращението. И ако видя МПХВ, бая има да се чудя — даже веднага се сещам (вижте каква асоциация) за нещо свързано с хранително-вкусовата индустрия. Впрочем, колко наистина хора смятате, че знаят какво означава съкращението IBM? Не в България, дори в САЩ. За мен изводът от всичко това е, че трябва да се прави разлика между неща, които носят пряко смисъл (Network Time Protocol) и съкращения, които са важни като символ, знак (NTP, IBM). Може би след като размисля да променя мнението си, но на първо приближение ми се струва, че първите е разумно да се превеждат (но пак не винаги), докато вторите е редно да се запазват в оригиналния си вид, защото — нека пак подчертая — те носят смисъл не толкова като букви от дадена писменост, колкото като графични изображения в своята цялост. ЛъчезарБ/П 12:06, 16 май 2010 (UTC)
Това не е инуит и си има норми - 3, 4 и 5 е напразно философстване - казано е чуждоезикови съкращения се развиват и кирилизират. Съответно вариантите ни са два - оригинал и кирилизация на чуждоезиковото произношение. Моето мнение е, че при наличие на употреба на кирилизирания вариант - трябва да се предпочита той.--Мико 12:27, 16 май 2010 (UTC)
Въпросът е в дефиницията на "наличие на употреба на кирилизирания вариант". Същият проблем имаме при имената на не толкова известни спортисти. Това, че някои журналисти и блогъри пишат Ай Би Ем натежава ли над това, че на официалния сайт за България пише IBM? А това, че част от журналистите и част от учените пишат Ай Би Ем, а друга част - IBM, как го използваме? Броим публикациите ли? Или умножаваме брой публикации по рейтинг на автора? Защото ако аз реша да напиша IBM на сайта си, а Лъчезар напише IBM, но моя сайт има 1000 посетители дневно, а неговия - 20 000, тогава неговото изписване е по-известно.
Това, което можем да ползваме при фирмите е изписването в българските регистри (ако имат представителство в България) - там със сигурност е Ай Би Ем. Така ще решим част от проблема с кирилизацията. Някой знае ли дали в интернет има информация за регистрираните фирми? --Лорд Бъмбъри 13:14, 16 май 2010 (UTC)
Лордът е много прав за относителността на „употребата“. И философстването съвсем не е напразно, Мико. Защото знам, че никой не може да ми даде ясен, недвусмислен и най-вече категоричен отговор къде минава границата. Защо наистина да не пишем ММП като превод на IBM, когато пишем ФБР като превод на FBI или ЦРУ като превод на CIA? Каква е точно разликата? И защо например британската MI5 (Military Intelligence, Section 5) бива масово писана МИ-5, а не ВР-5? Какво ще правим например с fcuk (French Connection UK)? Може би трябва да ги накараме да си слагат на дрехите надписа фвок (Френска Връзка О(бединено)К(ралство))? Вариант три („ИБМ“ вместо „Ай Би Ем“) бил също празно философстване? А защо тогава пишем „БМВ“, а не пишем „Бе Ем Ве“ — на немски така се произнася, докато на български БМВ би трябвало да се чете „Бъ Мъ Въ“. Не, съвсем сериозно, ако IBM бъде преместен като Ай Би Ем, аз наистина ще поискам преместването на БМВ като „Бе Ем Ве“. Знаете, че ще ни се смеят, нали? Обаче, нима няма да сме последователни? Ако някой случайно не знае, както IBM означава International Business Machines, така и BMW означава Bayerische Motoren Werke. И двете са съкращения. И двете са на латиница. Може би пропускам нещо, но аз разлика не виждам, и затова не мога да разбера защо едното трябва да е Ай Би Ем, а другото БМВ. Преди някой да ми възрази, че то така било възприето, колеги, на сайта на BMW България можете да видите, че името е точно „BMW България“. Такова нещо като БМВ няма, още по-малко пък „Бе Ем Ве“. Иначе въобще няма да се учудя в някой прашен речник на БАН да пише дори „беемве“. Ще ви призная откровено, че вече байгън ми стана (както стана популярно напоследък да си казваме) от тия призиви за „чистота“ на българския език. Щото, като чуя за „чистота“ в такъв смисъл, вече ми идват асоциации с газови камери и други такива неща — защото това вече е по-скоро нетърпимост към непривичното, чуждото, а не толкова някакъв прагматизъм. Защото е крайно време да осъзнаем, че живеем в един огромен, изключително пъстър и разнообразен свят. И че е по-добре да бъдем отворени към него — двустранно. Ако искаме и други народи да уважават нашата азбука, нека все пак ние също уважаваме тяхната. ЛъчезарБ/П 13:55, 16 май 2010 (UTC)
П.С. Търговските регистри са такава пародия, че за друго освен да се посмее човек, не бих ги ползвал. Какви ли не забавни неща съм чел там, кога защото внасящите документите са разбирали от съответния език, колкото от струнната теория, кога защото въвеждащите информацията са броили мухите в стаята, докато са цъкали на клавиатурите или пишещите машини. Впрочем, не малка част от глупостите идват точно от времето когато човек трябваше да се съобразява с възможностите на пишещата си машина. И да, тогава щяхте да пишете ИБМ или Ай Би Ем, щото просто нямаше откъде да измъкнете латиница. ЛъчезарБ/П 14:03, 16 май 2010 (UTC)
Беемве разбира се, го има като нарицателно, както и изречението „Мина един мерцедес“ е нормално. Байгън и от обявяване на речниците на БАН за „прашасали“ - само те са нормативни, междувременно. Азбуката на езика на енциклопедията е една. Кирилизацията, разбира се, не винаги е възможна, но винаги трябва да се обмисля. Сравнението е кирилизацията и холокоста, разбира се, е силно. --Мико 14:07, 16 май 2010 (UTC)
Еми, силно е, Мико, ама за съжаление съм срещал и такива ненормалници. Относно БАН — като човек прекарал немалка част от живота си там — определено твърдя, че има неща, за които може да се счита за авторитетен източник, но има и много неща, за които е не просто некомпетентен, ами престъпно безхаберен направо. Въобще не бих спорил с БАН-аджиите за български думи, но от хора, които не могат едно просто изречение да вържат на английски (или немски, френски и т.н.; говоря за професори и академици при това), акъл как да се пишели имена от тези езици няма да приема (голяма част от тях дори руски не владеят читаво). Между другото, съвсем не мога да бъда обвинен в антипатия към Академията — дори първите ми прояви в бг:У бяха именно леки сблъсъци в нейна защита. Каквото си е право — право си е, обаче и каквото си е криво — също си е криво.   ЛъчезарБ/П 16:03, 16 май 2010 (UTC)
Между другото, харесва ми как понякога руснаците решават тези проблеми. Вижте например текста от статията за IBM там:

IBM (произносится: ай-би-э́м, аббр. от англ. International Business Machines) — транснациональная корпорация со штаб-квартирой в...

ЛъчезарБ/П 16:27, 16 май 2010 (UTC)

Е, по принцип те за това съм и аз радетел. Името в оригинал и произношението на български със съответния превод. Това го казвам във връзка и с изписването на образците военна техника. Например Фейри Суордфиш как да е: Fairey Swordfish, Фейри Суордфиш, Фейри Риба меч, Фея Риба меч? За мен е добре да се пише в оригинал със съответното произношение и превод. Пренасочващите пък са перфектни помощници от тази гледна точка. Разбира се, има ли утвърдено име на български, се пише утвърденото. --Peterdx 17:00, 16 май 2010 (UTC)

Явно пак няма да успеем да се разберем :)) Другия път... --Александър 18:08, 27 май 2010 (UTC)

Александър КипровРедактиране

Моля за изтриване на Александър Кипров и местене там на Александър Кипров (пояснение).--Мико 06:59, 14 май 2010 (UTC)

  --Darsie 08:22, 14 май 2010 (UTC)
Мико, моля те да оправиш всички препратки, които сочат към пояснението в момента --Nadina 08:33, 14 май 2010 (UTC)

Бели ИскърРедактиране

Видях че навремето е създавана и трита страницата язовир Бели Искър и ако правилно се ориентирам от резюмето, имало е връзка към картинка. Може ли повече информация по този въпрос? Спири 09:44, 15 май 2010 (UTC)

== Бели Искър (язовир) ==
[[Картинка:яз.Бели Искър.JPG|дясно|300px|ВЪВЕДЕТЕ ТЕКСТ]]
{{микромъниче|07:41, 6 септември 2008 (UTC)}}[[Категория:Язовири в България]]

10:47, 6 септември 2008 ShadeOfGrey (Беседа | приноси | блокиране) изтри „Язовир Бели Искър“ ‎ (не е статия. само снимка) (преглед/възстановяване)

По мое скромно мнение си е за триене микромъник в този вид. BloodIce 10:39, 15 май 2010 (UTC)
Да, тя е била трита, а сега съм я пуснала като пренасочка. Просто се интересувах коя снимка е била сложена навремето, но явно същата, която и аз намерих в Общомедия и сега украсява шаблона. Мерси за справката. Спири 10:43, 15 май 2010 (UTC)
Готина снимка. Язък, че няма желаещи за Уикипоходи.   ЛъчезарБ/П 14:24, 15 май 2010 (UTC)